Събития

» » КРИБ подкрепя мненията на ръководителите на АИКБ и БСК срещу искането на БРАИТ да стане национално представителна работодателска организация

КРИБ подкрепя мненията на ръководителите на АИКБ и БСК срещу искането на БРАИТ да стане национално представителна работодателска организация

КРИБ подкрепя мненията на ръководителите на АИКБ и БСК срещу искането на БРАИТ да стане национално представителна работодателска организация

Във връзка с процедурата по установяване представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите, която се провежда в момента (т.нар. преброяване), през последните дни бяха оповестени мненията на някои от работодателските организации по подадените документи от Българска работодателска асоциация Иновативни технологии (БРАИТ), която за първи път участва в преброяването.

КРИБ до момента не е изразявала публично своето становище относно кандидатурата на БРАИТ, но считаме за целесъобразно да направим това с оглед изложеното от другите две уважавани работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК), предвид твърденията по време на пресконференцията на БРАИТ на 29.10.2020 г., както и във връзка с многобройни запитвания към нас от медиите и от членовете на КРИБ.

КРИБ напълно подкрепя казаното от председателя на АИКБ Васил Велев в интервю https://www.economic.bg/bg/a/view/brait-njamat-sydebna-registracija-i-ne-mogat-da-sa-rabotodatelska-organizacija за медиите, че БРАИТ няма съдебна регистрация и не може да бъде работодателска организация. В допълнение КРИБ може да добави следното от юридическа гледна точка: БРАИТ е сдружение с нестопанска цел, определено за дейност в обществена полза, учредено по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, и е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието през 2019 г. Налице е неизпълнение на правните изисквания при критериите за признаване на организацията като национално представителна на национално равнище по четири основни направления. Първо, БРАИТ не е работодателска организация – за да е такава, трябва да е учредена по реда на чл. 49 от Кодекса на труда /КТ/ и да е вписана в регистър на синдикалните и работодателските организации в окръжния съд по седалището й / за София – Софийския градски съд/. Второ, БРАИТ няма качество на юридическо лице, придобито по реда на 49, ал. 1 КТ най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност – чл. 35, ал.1, т. 4 КТ.  Трето, БРАИТ не може да представи съдебно решение за вписване и удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията, както и заверен от съда препис от последния вписан устав на организацията – също изрични изисквания за наличието на критериите за национална представителност, защото не разполага с такива, т.е., не отговаря на чл. 6, ал.1, т. 1 и 2 от Наредбата за установяването на наличието на критериите за национална представителност. И четвърто - в записаните в устава цели сдружението БРАИТ на първо място е посочило, че ще действа за представляваните от него работодатели като представителна организация на работодателите на национално равнище. Дали работодателската организация е представителна на национално равнище, се определя не от нейния устав, а от признаването й за такава от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда. По този начин БРАИТ подвежда и своите сегашни и бъдещи членове, че е национално представителна работодателска организация без да е призната за такава с решение на МС.

На дадената от представители на БРАИТ пресконференция на 29.10.2020 г. в БТА, става ясно, че организацията се позовава на Преходната разпоредба към чл. 49 от Кодекса на труда, която запазва досегашната регистрация на съществуващите работодателски организации, т. е., юрисдикцията на съда. За разлика от национално представителните, останалите не са признати с решение на Министерския съвет като работодателски организации, поради което и БРАИТ не може да се позовава на преходната разпоредба. Близо година след влизането в сила на чл. 49 КТ  тя се е определила като сдружение за извършване на дейност в обществена полза по ЗЮЛНЦ и се е вписала в регистъра към Агенцията по вписванията. Не може да се твърди запазване на юрисдикция, от която си се отказал.

Освен това,  сдруженията с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза,  се уреждат специално и само по реда на ЗЮЛНЦ, имат специфични цели и могат да бъдат подпомагани от държавата чрез данъчни, митнически и други облекчения. Което е абсолютна пречка сдружението да бъде определено като работодателска организация, отговаряща на изискванията на чл. 49 от Кодекса на труда, което пък от своя страна изключва признаването й за национално представителна.

Дори разглеждането й като такава я поставя в привилегировано положение спрямо останалите организации на работодателите, кандидатстващи за национална представителност, в грубо нарушение на чл. 36, ал. 5, т. 1 от Кодекса на труда, а именно: установяването на наличието на критериите за представителност се извършва при спазване на принципа на равнопоставеност на субектите.

Признаването на БРАИТ за национално представителна работодателска организация, според КРИБ, би се явило в нарушение на основния конституционен принцип, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, а именно, че Република България е правова държава, в която действа върховенството на закона. В чл. 44, ал. 1 на Конституцията е установено, че гражданите могат свободно да се сдружават. А в алинея 3 на същата разпоредба е предвидено, че законът определя организациите, които подлежат на регистрация. От което следва, че всяко едно гражданско сдружение е длъжно да определи правно-организационната си форма и да спазва изискванията на специалния закон за тази форма. В противен случай политическите партии биха могли да се регистрират и като фондации, работодателските и синдикалните организации като политически партии и т.н.

От АИКБ също така предполагат наличието на проблем с покриването на количествените критерии от страна на БРАИТ. И според КРИБ съществува голяма вероятност БРАИТ да не отговаря на количествените критерии. Основанията ни за това се свеждат до информацията, с която всички кандидатстващи за национално представителни работодателски организации разполагат, а именно: установените т. нар. „дублажи“, т. е., предприятие, браншова или отраслова организация е включена в числения състав на две или повече организации, които искат да бъдат признати за представителни. На основание чл. 10, ал. 4 от Наредбата за установяване на критериите за представителност в тези случаи министърът на труда и социалната политика изисква от националните ръководни органи на тези организации заедно с предприятието или организацията да уточнят в числения състав на коя от тях да бъдат включени съответното предприятие и/или организация.

Според тази информация до 6 октомври - крайният срок за представяне на документите в Министерския съвет, БРАИТ е заявила  малко над 57 хил. заети в предприятия, които членуват в организацията, т.е. тя е на ръба за покриване на единия от двата възможни критерии,  а именно  -  да обхваща най-малко 50 хил. заети в 1500 фирми и далеч от възможността да покрие другия критерий, според който в предприятията на организацията е необходимо да има 100 хил. заети независимо от броя на фирмите.

Ако се вземат предвид дублиращите се предприятия, т.е., тези, които членуват и в други работодателски организации, които по предварителни данни обхващат около 48 хил. заети, то безспорният брой заети, представени от БРАИТ в срока предвиден по наредбата е около 8 хил. заети.

Предстои да бъде установено тези предприятия, които са дублирани, към коя от кандидатстващите организации ще бъдат насочени на база  представените пълномощни. Предвид, че съгласно първичните документи БРАИТ надвишава минималния изискуем праг за заети с малко над 8 хил., то може, при отстраняването на дублажите, да се окаже, че не могат да покрият минималния изискуем праг. Разбира се, всичко това ще стане ясно едва след като комисията разгледа документите и излезе със становище.

В тази връзка КРИБ задава въпрос колко в действителност са заетите в предприятия, подадени от БРАИТ – 57 хиляди, както е в представените документи в Министерски съвет, или 68 хиляди, както бе посочено на дадената от БРАИТ пресконференция на 29.10.2020 г., и логичния подвъпрос - има ли движение и промяна в цифрите след внасянето на документите в МС. Отговорът на този въпрос може да доведе до заключения за подмяна на факти и откровени неистини.

Откровена неистина е и твърдението, че „БРАИТ е кандидатствала за член на КРИБ, но не е приета“, както написа един сайт https://www.mediapool.bg/hai-tek-industriyata-iska-da-uchastva-v-resheniyata-na-vlastta-news313670.html

КРИБ подкрепя напълно и казаното от председателя на БСК Радосвет Радев, че много от членовете на БРАИТ поотделно и в момента членуват в национално признатите за представителни работодателски организации и имат по всякакъв начин възможност да бъдат представени и да участват в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). „Даже представител на един от клъстерите в БРАИТ е член на УС на БСК“, посочва Радосвет Радев и във връзка с това изразява принципно подозрение, че БРАИТ иска да участва в НСТС, защото това е средство за постигане на някакви други цели https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/predsedateljat-na-bsk-v-uslovijata-na-pandemija-kurierskite-uslugi-belezhat-rast-v-oborotite-si.html

Като конкретизация на казаното от БСК ще посочим, че големите компании, членове на Индустриален Клъстер Средногорие, визиран от Радосвет Радев, са дали индивидуални пълномощни на КРИБ, а именно Асарел-Медет АД, Аурубис България АД, Елаците – Мед АД, Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД, Геотехмин ООД, Геотрейдинг АД, Сименс ЕООД. Логичен е въпросът как един клъстер става член инициатор за създаването на нова работодателска организация БРАИТ, след като неговите основни членове са упълномощили да ги представляват вече съществуващи работодателски организации?! А самият Индустриален Клъстер Средногорие е член на Управителния съвет на БСК в лицето на изпълнителния си директор Николай Минков?!

В продължение на казаното от БСК, КРИБ подозира в опитите на БРАИТ да накара правителството да я признае за национално представителна работодателска организация стремеж към постигане на някакви други лични цели, които прозират от генезиса на създаването на клъстерите - гръбнакът на БРАИТ.

Както сочат журналистически разследвания, голяма част от клъстерите в България бяха създадени с цел усвояване на евросредства и в действителност немалко от тях по същество са кухи структури.

Ето малко от историята на клъстерите според публикации в медиите: Експертите, разработвали насоките за клъстеризация на икономиката през 2004 г.,  казват, че има над 100 местни концентрации на индустрии в страната, но смятат, че могат да бъдат насърчени около 40 потенциални клъстера. В работния вариант на "Национална стратегия за развитие на клъстърите" от май 2006 г., която така и не е приета, е записано: "Да бъдат подкрепени до 30 клъстерни формирования в България, което ще подобри конкурентоспособността на над 1500 фирми в ключови подсектори до 2013 г.".  През 2012 г. според икономическото министерство клъстерите вече са 42, но според Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК) те са 86. През 2013 г. АБК казва, че техният брой достига 230! За сравнение в Словакия тогава те са 20, в съседна Сърбия 43, в Румъния - 47, а в Хърватия - 56. В България ръстът им само за година е между 2.5 и 5.5 пъти, което е своеобразен български "принос" в историята на програмния период 2007-2013 г. Онова, което провокира ускореното създаване на шампионско количество клъстери, са процедурите по набиране на проекти, финансирани по ОП "Конкурентоспособност".

Друг смущаващ факт се отнася до самата същност на подкрепата, предоставена за създаването на клъстерите. Средствата от минимум 100 000 лв. до максимум 2 000 000 лв. на проект се отпускат за "изграждане и подкрепа на административното тяло на клъстера" т.е. за участия в семинари, обучения, конференции, информационни събития, обмен на опит, добри практики и др. за постоянния персонал, ангажиран с управлението и координацията на клъстера; за консултантски услуги за изготвяне на проектното предложение по процедурата - до 10 000 лв.; визуализация на проекта - не повече от 5000 лв.; за одит - до 20 000 лв. Финансират се и дейности по "привличане на нови членове в клъстера" - в т.ч. разходи за командировки на административното тяло на клъстера, интернет страници, събития - конференции, презентации, семинари, тренинги, участия в национални и международни панаири, изложби, отпечатване на брошури. "Инвестиционният компонент" допуска финансиране на разходи за закупуване и въвеждане в експлоатация на дълготрайни материални активи (ДМА) за общи клъстерни дейности - оборудване за зали за обучения, тренировъчни центрове, изпитателни лаборатории или подобряване на функционалните характеристики на съществуващи сгради и помещения. Най-голям е грантът (до 85% от стойността) на общодопустимите разходи за "подкрепа на административното тяло на клъстера". До 65% са давани за привличане на нови членове и до 50% за придобиване на ДМА или ремонт на съществуващи. При тези условия никак не е изненадващо, че сред клъстерите има такива екзотични имена, които нямат нищо общо със самата идея за обединяването на усилията между компании с цел повишаване на конкурентоспособността им, като например "Хепи клъстер", "Ултра офис клъстер", "Жар Клъстер", "Обединена Борба", "Клъстер Визия", "Клъстер Промаркет Плюс", "Клъстер на българските социално отговорни износители", "Българска асоциация за оценка на политиките", "Бизнес консултантски клъстер", "Клъстер за информирано общество и устойчиво развитие", Клъстер "Кулинарни изкуства и гостоприемство" и т.н.

През 2015 г. в България вече са регистрирани 261 клъстера, от които 150 са в София, и според изпълнителния директор на Асоциацията на бизнес клъстерите тогава  една голяма част от тези клъстери са създадени точно с цел групиране на интереси, които опират основно до получаване на средства за подпомагане - български и европейски, а не създаване на условия за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика http://https://www.investor.bg/evroproekti/264/a/v-bylgariia-sa-registrirani-261-klystera-202612/

С оглед възможностите за еврофинансиране през новия програмен период тъкмо в тази насока са и настоящите опасения за повторяемост на подобни  практики от страна на клъстерите, обединени в организацията БРАИТ, която се обявява и за правоприемник на Асоциацията на бизнес клъстерите.

Подобни практики биха могли да бъдат открити и при създаването на София Тех Парк, когато над 100 млн. лв. бяха пренасочени от подпомагане на реалния бизнес по ОП „Конкурентоспособност“ към създаване на един проект, масово наричан в медиите „проект за недвижими имоти“. Още повече, че този проект от самото начало беше съгласуван и съобразен само и единствено с мнението на т. нар. иновативни клъстери и от консултативния съвет по неговото създаване бяха извадени представителите на КРИБ и на БСК. Въпреки нашето настояване, първият изпълнителен директор на София Тех Парк отказа категорично да вземе предвид позицията на КРИБ, че това ще бъде още един проект за недвижими имоти, който няма да има отношение към иновативния бизнес на 21-ви век. По тази причина КРИБ се солидаризира с написаното в отвореното писмо срещу ръководството на София Тех Парк от Ивайло Пенчев, член на Управителния съвет на КРИБ от 2014 до 2017 г. и собственик на „Уолтопия“ – единственият частен инвеститор в парка: „..Една година след като открихте техпарка за сто милиона имате петдесетина човека в няколко стартъпа, май всичките финансирани с държавни и европейски пари, на ниски наеми. В лабораториите май нищо не се създава, но сигурно имат директори и харчат пари. Имате си и борд и не знам колко служители. ..Излъгахте ме, като ме кандардисвахте да строя при вас. Нищо от това, което обещахте, не се случи. Няма наематели в сградния ви фонд, още по-малко високотехнологични, няма други частни инвеститори от ранга на Уолтопия. Всъщност от никакъв ранг. Едни големи поляни и няколко празни сгради. И един борд и малко чиновници. И само харчите пари. Пари, които не толкова високотехнологични гурута изкарват с честен труд и плащат под формата на данъци, за да можете вие да се преструвате на важни, че и да си вярвате“, написа Ивайло Пенчев. Не случайно някои от клъстерите, създатели на БРАИТ, се помещават именно на бул. „Цариградско шосе“ 111.

С оглед наличието на подобни свидетелства и множество разследвания в публичното пространство, както и въз основа на вътрешна информация, КРИБ обсъжда възможността заедно с други работодателски организации да сезира ОЛАФ за източването на еврофондове от страна на някои от клъстерите в България и свързани с тях структури.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ НА КРИБ:

1.  Във връзка с обявеното в медиите в началото на м. април т.г., че Аутомотив Клъстер България (съосновател на БРАИТ) ще произведе големи количества качествени респираторни апарати, питаме дали са произведени и ако да, на кого са дарени?
За сравнение ще напомним, че КРИБ чрез своя колективен член Българската минно-геоложка камара, която е браншова организация, а не клъстер, дари близо 3 млн. лв. за закупуване на животоспасяваща техника и медицински артикули (вкл. респираторни апарати), включително 300 хил. евро за медицинско оборудване и доставката му от Китай. Като цяло КРИБ и неговите индивидуални и колективни членове оказаха подкрепа на обществото за над 14 млн. лв. под формата главно на парични дарения, както и на животоспасяващо и защитно медицинско оборудване, насочено към десетки болници в цялата страна. Още по-странно звучи в тази обстановка версията, че въпреки кризата аутомотив компаниите печелели, и то много добре, което пък ни дава основание да запитаме какво отдели аутомотив секторът, за да помогне на нуждаещите се свои съграждани по време на пандемията?

2.  По повод обявеното от Аутомотив Клъстер България, че окабеляването е сред най-иновативните дейности, питаме кое е иновация в автомобилостроенето – окабеляването или производството на цял автомобил?

3.  Питаме може ли да бъде обявяван за знаков инвеститор този, който носи в България „социалната експлоатация на 21-ви век“ - ефективната стачка в Язаки България град Ямбол през 2015 г. за нарушаване Кодекса на труда, съгласно позицията на КТ „Подкрепа“ https://bnr.bg/music/post/100528839/zapochna-efektivna-stachka-v-azaki-balgaria-v-ambol и тоталното неспазване на мерките срещу COVID-19 в завода на Язаки България в Димитровград​ https://www.marica.bg/region/haskovo/naistina-li-e-taka-v-qzaki

4.  Може ли Язаки България да бъде сравнен с инвеститори, членове на КРИБ, които произвеждат автомобил от А до Я (който печели по състезателни писти по света) или произвеждат пълна гама електромобили (от такива за индивидуално ползване до товарни), които бяха изложени пред залите при провеждането на последния Бал и други събития на КРИБ.   Когато собственикът им, обаче, се обръща към автомобилния клъстер с молба да му бъде предоставен списък с артикулите, произвеждани от членовете на клъстера, за да купува от тях, получава отговор „нямаме такъв!“.

5.  Питаме целия IT сектор ли представляват БАИТ (съосновател на БРАИТ), и съответно БРАИТ, след като IT гиганти примерно като Майкрософт България, Телелинк Бизнес Сървисис, A1 България, VIVACOM, Теленор България, Електрон Прогрес, Сиела Норма, РИСК Електроник и много други са дали индивидуални пълномощни на КРИБ да ги представлява като работодателска организация? Защо IT гигант като НР напусна демонстративно БАИТ преди години, казвайки, че „БАИТ целенасочено възпрепятства привличането на инвестиции в българския IT сектор“?

6.  И накрая питаме защо организацията на „най-големите IT експерти“ (както те се възприемат) все още няма интернет страница, а сайтът на Асоциацията на бизнес клъстерите в България не функционира?

Екип на КРИБ