Регионални новини

» » КРИБ и в. „Стандарт” проведоха ХVІІІ-та национална дискусия "Да! На българската икономика" - "Пловдив - инвестиционна дестинация"

КРИБ и в. „Стандарт” проведоха ХVІІІ-та национална дискусия "Да! На българската икономика" - "Пловдив - инвестиционна дестинация"

КРИБ и в. „Стандарт” проведоха ХVІІІ-та национална дискусия "Да! На българската икономика" - "Пловдив - инвестиционна дестинация"

На 26 юни 2017 г. в гр. Пловдив се проведе ХVІІІ национална дискусия "Да! На българската икономика" на КРИБ и в. "Стандарт". Основните теми на дискусията бяха: Възможностите за регионален икономически растеж,  Държавната подкрепа за износа,  Сивата икономика като най-голям проблем за бизнеса с храни, Шансът за регионално развитие след концесия на летището в Пловдив, Липсата на обучени специалисти в няколко индустрии като спирачка за растежа, както и проблемите и предизвикателствата на дуалното образование.

Сред участниците в дискусията бяха шефът на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова, зам.-министърът на транспорта Велик Занчев, зам.-министърът на образованието Таня Михайлова, Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.

Дискусията откри главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова: „Пловдив се утвърди като индустриалната столица на България. За 21 години след идването на италианския шоколадов гигант "Фереро" в Пловдив през 1996 година, резултатът е над 1 милианд евро инвестиции. Те превръщат Пловдив в индустриалната столица на България, защото това е най-живата, най-продуктивната икономическа зона у нас”. Това заяви Славка Бозукова по време на откриването на ХVІІІ-та национална дискусия "Да! На българската икономика" - "Пловдив - инвестиционна дестинация".

Първа думата взе Елза Маркова, председател на КРИБ Пловдив - една от най-силните регионални структури на КРИБ,обединяваща най-големите работодатели в региона и домакин на форума.

Елза Маркова, председател на КРИБ Пловдив и изпълнителен директор на Белла България: „Имаме директен контакт за плана "Юнкер"”.

След дискусията за плана "Юнкер", която "Стандарт" и КРИБ направиха в Пловдив през миналата година, осъществихме директен контакт с представители от Брюксел”. Това съобщи председателят на КРИБ в Пловдив Елза Маркова. Тя призова бизнеса, който има интерес, да поиска контактите от работодателската организация, което ще му спести пари за консултанти. Маркова каза още, че е добре фирмите да споделят проблемите си на форума, защото така те ще стигнат до управляващите и ще намерят своето решение. 

Инж. Никола Добрев, член на УС на КРИБ, председател на СД на КЦМ 2000 АД: „Голяма грешка е модата с езиковите гимназии”.

Ние в КЦМ разбрахме преди 7-8 години, че делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Практиката ни показа, че трябва да разглеждаме образованието и подготовката на кадрите като бизнес. Разработихме с директорката на професионалната гимназия в Асеновград център за подготовка на кадри. Тя каза: "Много е хубаво, но няма да стане, защото се отклоняваме от програмите". Тогава решихме - вие си изпълнявайте програмите, а ние ще реализираме проекта така, че да си подготвим кадрите. Бизнесът винаги ще намери решение на проблема. Само му дайте свобода. Все още нашата програма е извън правилата на професионалното обучение, тя е паралелна. Така че в МОН трябва да се намери този модел, който да даде възможност на бизнеса да си изработва свои проекти.

Големият проблем обаче е, че младите не искат да работят. Поддържаме 3 паралелки с около 80 деца, но годишно ние взимаме най-много около 35-40 човека. Другите 35-40 получават различна квалификация, но не отиват на нашия пазар. Фаворизирането на езиковите гимназии е страшна грешка. Имам внучка, у която се създава впечатление, че ако не влезе в английска, немска или друга гимназия, тя е извън елита. Това е грешна формулировка.

Здравко Димитров, областен управител на Пловдив: „Либхер си направи школо за хладилни монтьори”.

Инвеститорите първо питат има ли подготвени кадри. Защото дойдоха инвеститори, които искаха да правят климатици за автомобили. Но се оказа, че Пловдив не може да осигури такива, а за подготовката им трябват поне 4 години. И инвесторите си тръгнаха. Тези, които дойдоха в Пловдив, решават проблемите си сами. "Либхер" си правят училище, където обучават хладилни монтьори. Проблемите трябва да се решават комплексно, а за решенията да се мисли в перспектива. В момента проблем е инфраструктурата. Изгражда се скоростната отсечка Пловдив-Асеновград, но проблемът е околовръстното шосе. Един от приоритетите ни е бързата концесия на летище Пловдив.

Таня Михайлова, заместник-министър на образованието призова фирмите да показват на учителите новостите в производството.

Разговори с децата за професионалното образование да започнат още от началното училище. Идеята сподели заместник-министърът на образованието Таня Михайлова по време на дискусията в Пловдив. Тя призна, че през годините се е загубила връзката между бизнеса и професионалните гимназии, която трябва отново да се възстанови. Първата стъпка за това вече е направена. Около 14 юли на сайта на МОН ще бъдат качени за обсъждане типови учебни планове, които са подготвени заедно с бизнеса. Българинът открай време е държал децата му да изучат занаят, каза Михайлова и припомни приказката за царския син, който се научил да плете кошници. И това отношение трябва да се върне. Таня Михайлова посочи още, че за да бъде качествено професионалното образование, е нужно партньорство с бизнеса. Той трябва да помага за поддържането на материално-техническата база в училищата, за квалификацията на учителите по специалните предмети също се разчита на фирмите, защото само там те могат да видят новостите. Сега за тази цел те търсят лични връзки с бизнесмени. С промените в закона професионалните гимназии могат да минат към общините, ако има решение за това на общинския съвет, каза още Михайлова.

Стамен Янев, изпълнителен директор на БАИ: „Инвестиции в образованието могат да получат сертификат от Българската агенция за инвестиции /БАИ/. Така те ще се ползват от всички привилегии, които държавата предлага”.

Според него е добре да се разгледат различни възможности за привличане на работници, като облекчаване на режима за издаване на визи за сезонна работа и удължаване на срока. Но най-важното е да се даде добро заплащане и перспектива за кариерно развитие на младите хора, за да останат те в България. Янев каза още, че се обмисля мероприятие в Пловдив по линия на председателството на България на Съвета на ЕС догодина, като основният приоритет ще бъде стратегията за индустриализация на Европа.

Славка Бозукова: „Икономическият ръст зависи от работната сила”

Тракия икономическа зона е най-живата и най-продуктивната у нас. Прогнозите за инвестициите през следващите 10 години са за още над 1 млрд. евро, които да отворят нови 30 000 работни места. Готов ли е Пловдив, готова ли е областта, готова ли е държавата за това? Големият проблем на зоната отдавна не са разрешителни, земя, държавни помощи или регулации. Големият проблем са хората. Недостигът на работна ръка. И този проблем се нуждае от спешно решение.

Иван Тотев, кмет на Пловдив: „Ще търсим хора от Северна Гърция”.

Община Пловдив, заедно с "Тракия икономическа зона" и "Джобтайгър" направихме поход до Северна България за търсене на кадри. Догодина ще отидем и до Северна Гърция.

От 5 години се опитваме общината да влезе в управата на професионалните гимназии, но има съпротива от МОН. Това е огромен градски проблем. Вече имаме прекрасен пример с техникума по дървообработване, който мина към общината, но това стана благодарение на министерството на земеделието, а не на МОН.  

Илиян Филипов, управител на ПИМК: „Книжка за шофьор още от училище”.

Шофьорска книжка категория С да се получава още в професионалното училище, както е било преди години. Това поиска транспортният бизнес по време на дискусията "Да! На българската икономика", която се проведе в Пловдив. "Сега на един младеж му трябват 2600 лева, за да изкара изпитите и да получи категория за професионален шофьор", посочи Илиян Филипов, управител на транспортна фирма ПИМК. Той съобщи още, че бизнесът е поставял неколкократно искането пред Министерството на образованието и науката през последните две години, но отговор и решаване на проблема няма. "Сега всички учат за мениджъри, а от курсовете за професионални шофьори печелят само инструкторите", каза Филипов. Той препоръча МОН да помисли как учениците да получават "професионална компетентност" без да ходят на изпити в специализирани фирми.

Филипов поиска още да се облекчи режимът за вкарването на бесарабски българи като работна ръка у нас. "Те говорят същия език, изповядват същата религия. Мечтаят да си дойдат у нас. Ако приемем 200-300 000 души, ще компенсират демографската криза и ще решат острата нужда от работна ръка, която спъва бизнеса", каза шефът на ПИМК.

Той коментира още, че е добре общината да се грижи за нуждите от кадри на бизнеса в Пловдив, защото МОН е далече, а статистиката, която дават бюрата по труда, се изкривява, докато стигне до министерствата. "Само представителите на транспортни фирми, които са в тази зала, могат да наемат веднага 1000 международни шофьори. Когато ида в бюрото по труда и поискам 100, те ми казват, че могат да ми намерят 5. Институциите не работят съвместно и това е проблем за бизнеса", каза още Филипов.

"Изпратих писмо до МОН за получаване на категория С в училище. Кадрите, които могат да помогнат в обучението, са още при нас", каза Нина Божилова, зам.-директор на ПГ по машиностроене в Пловдив. Тя посочи, че не е нужно всички специалности в училището да получават категорията, но това е задължително за автомонтьорите. Божилова предложи още получаването на книжка да става не в 12-ти, а още в 11 клас. И допълни, че за следващата учебна година в Автото има заявена дуална паралелка, но има доста неясноти.

Заместник-министърът на образованието Таня Михайлова отговори, че веднага ще проучи проблема защо категория С не може да се получи в училище и ще направи запитване в дирекция "Професионално образование" дали има възрастово ограничение за това.  

Идеята на Филипов бе подкрепена от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, която заяви изненадващо, че също е взела документ за категория "С" още в училище, а когато навършила 18 години, шофьорската книжка я чакала в КАТ. По отношение на идеята за внос на бесарабски българи Менда Стоянова посочи, че според правилата на ЕС привличането на хора от трети страни не може да важи само за бесарабските българи. "Ясно е, че не можем да развием сегашния ръст на икономика от 3,5 на сто и дори не можем да го поддържаме, ако не осигурим допълнителна работна ръка. Все по-често ще говорим за физически недостиг на работна ръка. Очевидно е, че привличането на работници от трети страни извън ЕС има много минуси и плюсове", заяви Менда Стоянова. Според нея трябва да се помисли пазарът на труда да се отвори не само за сезонни работници в рамките на три месеца, а за по-дълъг срок до 5 месеца. Трябва да се помисли и как да се реши физическия недостиг на кадри с хората от малцинствата, които също са резерв. Стоянова каза още, че важен критерий за привличането на кадри е заплащането. "Докато нашата средна заплата е най-ниска в ЕС, децата ни ще бягат и няма кой да дойде от чужбина", каза още Стоянова.

Присъстващите в залата бяха единодушни, че големият проблем е отношението на обществото към професионалното образование, което смята, че то не е престижно. И това трябва да се промени. Подобно отношение се формира още в семейството и началните курсове на училището. Сега у нас още битува моделът "Учи, мамо, за да не работиш", който трябва да стане "Учи, мамо, за да работиш и печелиш".

Велик Занчев зам.-министър на транспорта:” Гледат офертите за летище Пловдив до края на лятото”.

„До края на лятото трябва да приключим с етапа отваряне на офертите за концесията на Летище Пловдив и да преминем към следващия етап - тяхната оценка”. Това каза зам.-министърът на транспорта Велик Занчев. Той обясни, че има две концесии - за летище Пловдив и за терминала.

Ще остане ли Летище Пловдив и гражданско след концесията, или ще стане само карго, попита Енчо Енев от Асоциацията на хотелиерите и рестораньорите в Пловдив. Според него, ако сегашната структура не се запази, това ще убие туризма в региона.

 


26.06.2017