14.12.2024

Акулите и скатовете са изправени пред нарастващ риск от изчезване

Повече от половината от всички акули и скатове са изчезнали от 1970 г. насам, но ново проучване показва ясен път за предотвратяване на още по-голямо намаляване на техния брой. Изследванията разкриват, че прекомерният улов е причинил намаляването на хрущялните риби – акули, скатове и химери (тясно свързани с акулите) – с над 50% през последните 50 години, предава Евронюз. Тази древна и екологично разнообразна група се състои от повече от 1200 вида, които са все по-застрашени.

„В допълнение към умишленото насочване и улов, заплахата за акулите се усложнява от деградацията на местообитанията, изменението на климата и замърсяването. Резултатът е, че над една трета от хрущялните риби сега са пред заплахата от изчезване“, казва съавторът на изследването професор Колин Симпфендорфер от университета Джеймс Кук в Австралия.

Намаляването на акулите и скатовете може да засегне цели водни екосистеми

Водещият автор, професор Никълъс Дълви от университета Саймън Фрейзър в Канада, казва, че проучването показва как спадът на популацията е започнал първо в реки, устия и крайбрежни води близо до брега. Оттам тенденцията се разпространява през океаните и в дълбоките морета. Въпреки че може да имат лоша репутация като опасни, тези морски хищници изпълняват важни екологични роли в различни екосистеми. Широко разпространеното намаляване на популациите на акули и скатове също ще има значителни последици върху други видове и цялата водна среда.

„Акулите и скатовете са важни хищници и намаляването им нарушава хранителните мрежи в целия океан. По-големите широко разпространени видове свързват екосистемите, например рифовите акули са жизненоважни за преноса на хранителни вещества от по-дълбоките води към кораловите рифове, като помагат за поддържането на тези екосистеми. Скатовете също са важни животни, търсещи храна, които смесват и насищат с кислород утайки, оказвайки влияние върху продуктивността на морето и съхранението на въглерод“, казва съавторът д-р Натан Пакуро от Европейския институт за морски изследвания към университета в Брест, Франция.

Какво представлява свръхуловът?

Въпреки тези тревожни тенденции, отговорът за ограничаване на намаляването на акулите и скатовете е доста прост. Свръхуловът възниква, когато се улови твърде много риба и не е останала достатъчно риба за размножаване и поддържане на устойчива популация. Броят на прекомерно уловените запаси се е утроил през последните 50 години. Една трета от оценения риболов в света в момента е изтласкан отвъд биологичните си граници, според Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (UNFAO). Свръхуловът е тясно свързан с прилова – улавянето на нежелан морски живот по време на риболов на различни видове. Това също е сериозна морска заплаха.

„Нациите могат да намалят риска от изчезване, като намалят риболовния натиск до устойчиви нива, засилят управлението на рибарството и премахнат вредните субсидии“, казва професор Симпфендорфер.