14.03.2024

АОБР: Категорично се противопоставяме на предложението за възстановяване на цена „задължения към обществото“ в размер на поне 30 лв. за мегаватчас

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е против предложението за възстановяване на цена “задължения към обществото” в размер на поне 30 лв./мегаватчас (MWh) във връзка с нарастващ недостиг на средства във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС). Това са казва в писмо на Асоциацията, изпратено до министър на енергетиката в оставка, председателя на Комисията по енергетика към Народното събрание, председателя на КЕВР и председателя на УС на ФСЕС, с копие до министъра на финансите.

„Категорично се противопоставяме на подобни предложения и сме изпълнени с решимост да предотвратим подобно решение с всички допустими от закона средства!“, заявят работодателите в писмото си, подписано от Кирил Домусчиев, ротационен предсдател на АОБР, от името на членовете на организацията АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

„През изминалата седмица на публично събитие от страна на председателя на комисията по енергетика и на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) беше представена тревожна информация във връзка с нарастващ недостиг на средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Намираме за неадекватно предложението за възстановяване на цена „задължения към обществото“ и то в размер на поне 30 лв./MWh.

Средната цена на пазарния сегмент „ден напред“ на БНЕБ ЕАД за периода 1-12 март 2024 г. е 133,56 лв./MWh, а за периода 1 януари – 12 март 2024 г. е 152,86 лв./MWh. Възстановяването на цена „задължения към обществото“ в предложения порядък би означавало повишаване на цената за енергия без акциз, ДДС и разходи за балансиране и мрежови цени с 20-23%. Същевременно, цената на пазар „ден напред“ у нас от началото на годината е една от най-високите в Европейския съюз.

На този фон за 13-ти пореден месец се отчита отрицателен индекс на промишленото производство, като в някои отрасли от началото на календарната година се наблюдава спад в поръчките от порядъка на 20-25% в сравнение с третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. В резултат, всеки допълнителен разход за енергия ще влоши кардинално конкурентоспособността на българската икономика, която и понастоящем е срината от високите цени на газа (Булгаргаз продава за м. март на цени с 24% по-високи от котировките на TTF и с 42% по-високи от тези на „Газов хъб Балкан“).

Същевременно, от 1 юли 2024 г. предстои неясна „либерализация“ на пазара на електроенергия за битовите потребители като е неизвестен размерът на компенсациите, които следва да се изплатят на крайните снабдители. Това по същество ще продължи порочната практика на кръстосано субсидиране от свободния пазар в полза на битовите потребители.

В условия на икономическо забавяне в целия Европейски съюз и спад на поръчките за българските предприятия, дори минимален ръст на енергийните разходи ще доведе до сериозни последици за българската икономика. Няма съмнение, че и възстановяването на цена „задължения към обществото“, и повишаването на вноските на търговците към фонда ще се заплатят от предприятията, т.е. от работещите в реалния сектор.

Повишението на разходите за електрическа енергия на стопанските потребители ще взриви инфлационните процеси и ще постави под съществен риск приемането на България в Еврозоната. Поради това изразяваме недоумението си, че първите мерки, които се предлагат, са за завишаване на приходите във ФСЕС без да се търсят възможности за оптимизация на разходите на фонда.

Категорично се противопоставяме и на спекулациите, че недостигът във ФСЕС се дължи на изплащането на компенсации за небитовите крайни потребители. Тези твърдения не отговарят на фактите. Категорично протестираме срещу планираното значително повишение на разходите за електроенергия за предприятията, с което се цели единствено продължаване на кръстосаното субсидиране на цените на битовите потребители и затриване на българската икономика. Изказваме и разочарованието си от обстоятелството, че при обявяването на тези намерения не беше потърсена позицията на пряко засегнатата страна – българския бизнес. Настояваме за спешна среща“, завършва писмото на АОБР.