В контекста на войната в Украйна балтийските държави Естония, Латвия и Литва искат да ускорят десинхронизирането на своите електрически мрежи от Русия и Беларус и да го завършат най-късно до февруари 2025 г., съобщава Euractiv.
Двадесет години след като трите страни се присъединиха към ЕС, техните електрически мрежи остават синхронизирани с руските и беларуските мрежи, което означава, че електричеството във всички страни има еднаква честота и може лесно да тече през границите.
Балтийските държави отдавна планираха вместо това да синхронизират енергийните си системи с мрежата на ЕС. Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. направи това още по-належащ проблем.
„Мрежите са сърцето на нашата енергийна система и имат голямо геополитическо и стратегическо значение. Това беше подчертано от опустошителните атаки на Русия срещу енергийния сектор на Украйна“, заяви естонският еврокомисар по енергетиката Кадри Симсон.
Симсон каза още, че
„Естония, Латвия и Литва ще се интегрират напълно във вътрешния пазар на електроенергия на ЕС и ще получат пълен контрол върху своите електрически мрежи. Това ще повиши енергийната сигурност на целия регион”.
Трите балтийски страни се споразумяха да определят началото на 2025 г. като краен срок за синхронизиране с европейската континентална мрежа.
Европейският съюз е инвестирал над 1,2 милиарда евро субсидии за проекта.
„Синхронизацията е най-монументалният проект за енергийна независимост в балтийските държави и е в своята последна фаза“, заявиха от латвийския оператор на електропреносна система JSC „Augstsprieguma tīkls“ (AST).
Балтийска изолация
Естонската, латвийската и литовската електроенергийни системи бяха интегрирани в преносната мрежа IPS/UPS по време на съществуването на СССР. Тази мрежа, която до голяма степен се управлява от Москва, доставя електроенергия на 280 милиона клиенти, главно в страните от бившия СССР и Централна Азия.
През 2007 г. тогавашните министър-председатели на трите балтийски държави приеха за стратегическа цел присъединяването към европейската континентална мрежа. На 20 юни 2019 г. тези три държави и Европейската комисия подписаха политическа пътна карта за постигане на синхрон. Рига, Талин и Вилнюс сложиха край на електрическата си изолация, като изградиха нови свързващи проводници с Финландия, Полша и Швеция. Въпреки това техните електрически мрежи остават синхронизирани с руската и беларуската системи (известен като „пръстена BRELL“).
За разлика от тях, страните от ЕС от Централна и Източна Европа – България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, които също бяха част от съветския блок до 1991 г. – вече синхронизираха своите системи с мрежата на континенталната Европа (CEN) между 1995 и 2004 г.
Синхронизация до 2025 г.
Планира се синхронизирането с мрежата на ЕС да стане чрез съществуващата преносна линия между Литва и Полша (LitPol Link) и бъдещ подводен кабел между двете страни. Трябва да се разполага и с техническо оборудване, което да гарантира цялостната стабилност и сигурност на електроенергийната система.
От латвийския оператор на електропреносна мрежа AST заявиха, че проектът е във финалната фаза на работа с инсталирането този месец на три синхронни кондензатора във всяка от балтийските страни и реконструкцията до юни на двете междусистемни връзки между Латвия и Естония.
През юли 2022 г. заместник-министърът на енергетиката на Литва Албинас Зананавичус обяви намерението на страната да ускори процеса на преход и да напусне преносната система BRELL преди 2025 г.
Вилнюс успешно проведе изолиран оперативен тест на електроенергийната система на страната през април 2023 г., доказвайки, че Литва е способна да се присъедини към синхронната мрежа на континентална Европа (UCTE) още тази година.
Естония и Латвия обаче изискват повече време и литовските власти се съгласиха да изчакат, докато и трите страни са готови, преди да постигнат пълна синхронизация с европейската мрежа.
През март 2022 г. украинската и молдовската мрежи бяха синхронизирани с европейската електроенергийна система след подготвителна техническа работа, която започна през 2017 г.