Бизнесът и правата на човека – колко важен е S-компонентът от ESG

Каква отговорност носи бизнесът за зачитането и спазването на правата на човека – това беше основната тема на първата по рода си информационна дискусия в България “Business Talks about Human Rights“. Събитието бе организирано от Българската фондация за бизнеса и правата на човека (БФБПЧ), а ESGnews.bg бе медиен партньор. Инициативата се осъществи с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България

„Много държави – и в Европа, и в света, работят усилено по въпроса за правата на човека. Много компании вече имат отработени и наложени добри практики. Всъщност темата не е нова за България, но искаме да привлечем още повече внимание към тази изключително важна сфера“, заяви при откриването на форума директорът на БФБПЧ Оля Пенева.

Значимостта на S-компонента от ESG

Социалният компонент на ESG факторите може да е ключов за оцеляването на бизнеса. Това заяви главният изпълнителен директор на Глобалната бизнес инициатива за правата на човека (GBI) Рон Попър.

Ето основните акценти от презентацията му:

От 20 години работя по темата за правата на човека с огромни мултинационални компании, но също така и с малки и средни предприятия (МСП). И мога да кажа, че съм наясно с някои от трудностите, които изпитват МСП в разбирането и прилагането на концепцията за правата на човека. Когато става въпрос за взаимодействието на бизнеса с правата на човека, трябва да си дадем сметка, че се извършва огромно количество работа – от държавни власти, от бизнеса, от гражданското общество. И това е трудна, много трудна работа. Но вече се намираме в една нова фаза – фаза, в която компаниите, независимо дали са големи или малки, трябва да бъдат наясно как техните операции засягат правата на човека надолу по веригите на доставки.

Насоките, които се даваха на бизнеса относно правата на човека, се превърнаха в лавина от реални законодателни актове. И вече не става въпрос за пожелателна политика на компаниите. Те вече са длъжни да спазват правата на човека. Затова основното ми послание към българския бизнес, независимо от какъв калибър, е: „Ако не сте готови или не сте започнали да се подготвяте – не отлагайте повече, времето е дошло! Дори и страната ви да не изисква да предприемате нищо по закон – не чакайте! Действайте, живеем в свят, който се ръководи от регулации, които се променят всеки ден и вие трябва да сте подготвени!“

Спазването на правата на човека вече не е просто въпрос на спазване на законите. То ще помогне на компаниите да развиват по-успешно бизнеса си. А може дори да се окаже основен фактор за оцеляването на даден бизнес. И ще засегне всички фирми по веригата на доставка. Никой не очаква от най-малките предприятия веднага да се приспособят към всички изисквания. Това, най-малкото, няма да е практично. Но има сериозни очаквания, че в най-скоро време дори МСП ще трябва да идентифицират рисковете, що се отнася до спазването на правата на човека и до околната среда, а също и да докладват какъв прогрес бележат. Така че за бизнеса е важно да се отнася сериозно към темата за правата на човека от няколко гледни точки – и от морална, но и от икономическа. Защото това носи много позитиви в днешния свят. Например повечето инвеститори биха предпочели да взаимодействат с компании, които имат силен S-компонент от ESG факторите.

Попър обърна внимание, че България не разполага с национален план за действия по правата на човека.

„Един силен план трябва да е свързан главно с това какви са очакванията на правителството от бизнеса. Моят съвет към България е да се предприеме кръгов подход, който включва правителството, бизнеса и гражданското общество.“

Рон Попър работи по темата за бизнеса и правата на човека като специалист и съветник в мултинационални компании от близо 20 години в различни части на света. В момента е главен изпълнителен директор на Глобалната бизнес инициатива за правата на човека (GBI), която обединява повече от 20 мултинационални компании, и е член на редица бордове, включително Института за правата на човека и бизнеса (IHRB). В продължение на 10 години Рон е бил ръководител на отдел „Корпоративна отговорност” в базираната в Швейцария мултинационална компания ABB. Редовен преподавател е в различни  курсове по бизнес и човешки права във водещи институти и университети в Швейцария, Норвегия, Италия, Полша и Обединеното кралство. В по-ранната си кариера е бил журналист във вестници и радио в Обединеното кралство, Близкия изток и Швейцария, отразявайки международната политика и дипломация.

Добри практики – популяризиране, обратна връзка, комуникация

В рамките на форума бе проведена и дискусия, в която големи компании, опериращи в България, споделиха за свои добри практики в областта на правата на човека. Разговорът бе модериран от главния редактор на ESGnews.bg Божидара Живкова.

„Една от основните цели на нашия сайт е да показваме добрите примери – както от България, така и от света. Темата за спазването на човешките права е сравнително нова за българските компании. Корпоративният свят все повече осъзнава нуждата да се грижи за своите служители, тъй като те представляват гръбнака на бизнеса. Грижейки се за служителите си, компаниите си гарантират успех и в операциите си“, заяви Божидара Живкова.

В дискусията взеха участие Камелия Славейкова – председател на Съвета на директорите на Shell България, Ваня Пешанова – генерален мениджър Unilever България, Сърбия и Черна гора и Олга Лавренова – изпълнителен директор на ЗАГОРКА, част от HEINEKEN.

„Темата за правата на човека е изключително важна. Условията на труд, безопасността на тези условия, броят часове на полагане на труд – всички тези неща имат пряко отношение към правата на човека и засягат както работника и неговото семейство, така и работодателя. Бизнесът трябва да е абсолютно наясно с тази всеобхватна сфера. Към бизнеса има страшно много очаквания и изисквания, когато става дума за правата на човека. Те са ясно дефинирани в основните принципи за правата на човека. Трябва да се направи разлика между това каква е ролята на държавата и каква е ролята на бизнеса. За мен това е най-съществената част в цялата тема. Държавата, като институция, има за задача да създава съответните механизми за защита на правата на човека. Бизнесът от своя страна трябва да уважи тези искания и да направи всичко възможно те да бъдат приложени на практика. А вече изпълнението на държавните разпоредби трябва да присъства в политиката на всяка една бизнес организация, която има отношение към спазването на правата на човека.

Важно е компаниите да популяризират своите политики и начините, по които те се постигат. Важно е и да има комуникационен канал, по който да се получават сигнали и да се отстраняват нередностите. Това е механизмът, който трябва да бъде следван. Shell като глобална компания, която работи със страшно много служители и доставчици, спазва всички изисквания, съблюдава всички основни принципи и те на практика се пренасят в основните документи на компанията. Така основните принципи на Shell, в които са залегнали ценностите на компанията, са честност, почтеност и уважение – към хората, към спазването на човешките права, към опазването на околната среда и т.н. На глобално ниво компанията има принципи за работа с доставчици, принципи за безопасност на работното място и принципи на социална отговорност. Що се отнася до правата на човека, Shell се фокусира върху четири области – те са свързани с работното място (безопасни условия на труд, липса на дискриминация), работата с доставчици, работата с местните общности, както и работата по сигурността“, заяви Камелия Славейкова.

Тя даде и конкретен пример от практиката на Shell България, който се отнася до работата с местните общности.

„Преди няколко години, от 2016 до 2021 година, имахме права за проучване в дълбоко Черно море в блока Хан Кубрат. За съжаление резултатът не бе положителен, нямаше търговско откритие. Но пък самият процес мина изключително гладко от гледна точка на спазване на всички правила за безопасност, на ефективност на работата, включване на подизпълнители. Искам да акцентирам върху връзката ни с местните общности, която беше от изключително значение. Съществуваше притеснение за въздействието върху човешките права на местните общности. Влязохме в контакт с различни техни представители, например от рибарските общности. В крайна сметка целият процес на работа беше консултиран и изгладен, така че всякакви рискове бяха минимализирани. Разработени бяха и паралелни проекти. След този активен диалог и социална инвестиция в региона на стойност 2 млн. евро, може да се каже, че минахме успешно през този период. Това е ключът към добрата работа – силна комуникация и своевременна реакция“, обясни председателят на Съвета на директорите на Shell България.

Примери за добри практики даде и Ваня Пешанова, генерален мениджър Unilever България, Сърбия и Черна гора.

„Unilever е един от гигантите в сферата на бързооборотните стоки. Присъстваме в над 190 държави, притежаваме над 400 марки. Всеки ден над 3 милиарда потребители използват продукт на Unilever. Голямата ни мисия е да създадем едно по-добро място за живеене. Имаме програма за устойчиво развитие с четири основни елемента – климат, природа, пластмаси и поминък на хората в цялата верига на стойност. По последния елемент – стремим се всички, свързани с Unilever, да получават едни достойни заплати. Всъщност в основаната на това стоят човешките права. Това е начинът, по който правим нашия бизнес. Спазването на човешките права е втъкано в ДНК-то на нашата компания. Отношенията между служителите и компанията трябва да са двупосочни. Трябва да има усещане за принадлежност. Спокойно мога да кажа, че при Unilever има привързаност на служителите към компанията. А това е защото нашите права са спазвани“, заяви Ваня Пешанова.

В подобен дух се изказа и Олга Лавренова – изпълнителен директор на ЗАГОРКА, част от HEINEKEN.

„И нашата компания прави всичко възможно не само да спазва и уважава правата на нашите служители, но и да е сигурна, че те се чувстват добре“, заяви тя.

В заключение на дискусията Божидара Живкова направи следните три извода:

1. Важно е компаниите да популяризират своите политики, свързани с правата на човека
2. Бизнесът трябва да обръща внимание на сигналите на служителите, особено когато те са свързани с тяхната безопасност и да се опитва да разреши своевременно създалите се казуси
3. Добрата комуникация и работата със заинтересованите страни е от изключителна важност

Развитие в европейски и регионален контекст

Участие във форума взеха ощу Беата Фарасик, директор, Polish Institute for Human Rights and Business, както и д-р Олена Уварова, научен координатор the Law Group at Wageningen University и ръководител International Lab on Business and Human Rights, Yaroslav Mudryi National Law University.

И двете се обединиха около мнението, че темата за правата на човека минава на по-заден план, когато става въпрос за региона на Източна Европа. Също така и двете настоятелно дадоха една и съща препоръка – по темата трябва да се говори усилено и да се търси непрекъснато комуникация със заинтересованите страни.

Гергана Манолова от Съвета на жените в бизнеса България представи Академия за „Многообразие, равнопоставеност и приобщаване“.

По темата да бизнеса и правата на човека говориха още Георги Богданов, изпълнителен директор Национална мрежа за децата, Лъчезар Петков, главен секретар на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Ивана Цветкова, програмен мениджър SDG, Българската мрежа на Глобалния договор и адвокат Катерина Лютакова, Адвокатско дружество „Савов и Партньори”.