Борбата със замърсяването на въздуха спасява животи и спестява пари

Изгарянето на изкопаеми горива, което вреди на климата, води също и до замърсяване на въздуха, което уврежда екосистемите и уврежда здравето. Ползите от намаленото замърсяване на въздуха рядко се отчитат в климатичните политики, а възможностите за съвместно справяне с тези проблеми са често пренебрегвани, пише Гардиън.

Ново проучване установи, че намаленото замърсяване на въздуха от политиките за нулево нетно замърсяване в САЩ може да доведе до печалба в здравния сектор в диапазона между $65 млрд. и $128 млрд. до 2035 г.

„Декарбонизираното общество означава по-чист въздух. В същото време, колко ползи от чистия въздух ще реализираме и кой ще се възползва, ще зависи от това как политиците оформят този преход“, казва д-р Алекс Барън от Smith College, Масачузетс, който беше част от изследователския екип.

В Европа погрешната представа, че дизелът и дървесината са сравнително щадящи климата горива, кара хората да живеят с прекомерни емисии от трафика и с високи нива на замърсяване на въздуха от домашно изгаряне на дърва.

Компютърно моделиране

Шест отделни екипа работиха отделно, за да моделират намаляването на въглеродния диоксид и замърсяването на въздуха в САЩ.

„Резултатите от моделирането бяха последователни: декарбонизацията намалява съвместно отделяните замърсители на въздуха и се очаква да доведе до значителни ползи за здравето в дългосрочен план. Електрификацията, съчетана с вятър и слънчева енергия, има тенденция да води до по-големи съвместни намаления на емисиите на замърсители на въздуха, отколкото много други начини за декарбонизация“, заяви д-р Дан Лофлин, учен от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ и автор на изследването.

Според него печалбите ще бъдат намалени, ако сегашното използване на въглища бъде заменено с изкопаем газ или биомаса. Горивата от биомаса замърсяват въздуха, когато се изгарят. Но два от моделите в проучването са увеличили замърсяването на въздуха от разчистването на неуправлявани земи за биоенергийни култури и увеличеното използване на торове.

„Нашето предположение е, че по-големи емисии на амоняк възникват в сценарии с по-голямо използване на биомаса“, обясни д-р Лофлин.

Според него политиките за нетна нула на САЩ до 2050 г. могат да доведат до бързо подобряване на здравето на населението. До 2035 г. ранните смъртни случаи от мръсен въздух могат да бъдат намалени с между 4 000 и 15 000 годишно, като тази цифра може да нарасне след това. Най-големите ползи биха били регистрирани в централните и северозападните американски щати.

Финансовите печалби от 65 до 128 милиарда долара от по-малко хора, умиращи преждевременно от излагане на мръсен въздух, са поне толкова големи, колкото финансовите ползи от избягването на преки щети от променения климат.

„Наистина е важно да се отбележи, че всеки ден научаваме нови неща за начините, по които замърсяването на въздуха влияе върху организмите ни. Няма да се изненадам, ако ползите са по-големи в ретроспекция, отколкото изглеждат предварително. Хората наистина оценяват по-чистия въздух като краткосрочна полза от действията в областта на климата. Моделите, които използваме, обаче доказват, че позитивите се разгръщат с дългосрочен хоризонт“, заяви още д-р Барън.