Бумът в добива на минерали от възобновяема енергия заплашва приматите в Африка

До една трета от човекоподобните маймуни в Африка са застрашени от бум в проекти за добив на минерали, необходими за прехода към възобновяема енергия, показват нови изследвания. Приблизително 180 000 горили, бонобо и шимпанзета са изложени на риск поради увеличаване на търсенето на критични минерали като мед, литий, никел и кобалт, установи проучване, цитирано от Гардиън.

Много от тези минерали са необходими за технологии за чиста енергия като вятърни турбини и електрически автомобили. Изследователите казват, че бумът на търсенето води до унищожаване на тропическите гори, които са критични местообитания за човекоподобните маймуни в Африка.

Бум на минните дейности в Африка

Африка преживява безпрецедентен бум на добива, застрашаващ популациите на дивата природа и цели екосистеми“, пишат авторите на доклада, публикуван в Science Advances. В континента се намират около 30% от световните минерални ресурси и се очаква значителните увеличения на производството на възобновяема енергия да повишат търсенето.

Добивът вреди на маймуните чрез загуба на местообитания, замърсяване и болести. Освен това може да направи местообитанията по-достъпни за ловци и фермери, тъй като преминаването през горите е улеснено от минните дейностни.

Преминаването от изкопаеми горива е добро за климата, но трябва да се направи по начин, който не застрашава биоразнообразието. В сегашното си състояние процесът може дори да противоречи на самите екологични цели, към които се стремим… От решаващо значение е всеки да възприеме начин на мислене за намалено потребление“, казва водещият изследовател д-р Джесика Юнкер от организацията с нестопанска цел Re:wild.

Разбирането на нетното въздействие на добива на минерали за енергиен преход върху биоразнообразието е предизвикателство. Климатичната криза също застрашава човекоподобните маймуни, а технологиите за чиста енергия са важни за избягване на най-лошите последици от глобалното затопляне.

Застрашени са много критични местообитания

Анализът, изработен в сътрудничество с изследователи от Германския център за интегративно изследване на биоразнообразието и Университета Мартин Лутър Хале-Витенберг, използва данни за оперативни и предоперативни минни обекти в 17 африкански страни и картографирани зони, където минното дело и високата гъстота на населения от човекоподобни маймуни се припокриват.

Документът установи, че най-голямото въздействие на минното дело върху маймуните е в западноафриканските страни Либерия, Сиера Леоне, Мали и Гвинея. В Гвинея повече от 23 000 шимпанзета (83% от популацията) могат да бъдат пряко или косвено засегнати от минни дейности.

Дори най-екологично чувствителните зони обикновено не са защитени. Без да има връзка с човекоподобните маймуни, документът установи, че 20% от минните зони се припокриват с региони, които се считат за уникални по отношение на биоразнообразието, или са определени като „критични местообитания“.

Компаниите, кредиторите и нациите трябва да признаят, че понякога може да е по-ценно да оставят някои региони недокоснати, за да смекчат изменението на климата и да помогнат за предотвратяване на бъдещи епидемии“, казва Юнкер.

Изследователите още твърдят, че може да се направи повече, за да се смекчат ефектите от минното дело върху застрашените видове. От минните компании не се изисква да правят публично достъпни данните за биоразнообразието.

Възможно е въздействието на минните проекти върху човекоподобните маймуни и други видове да е дори по-високо от установеното в доклада“, опасяват се авторите.

Схемите за компенсиране на биоразнообразието обикновено се разработват, за да продължат толкова дълго, колкото и проектът за добив, въпреки че въздействието върху човекоподобните маймуни е постоянно.

Миннодобивните компании трябва да се съсредоточат върху избягването на въздействието си върху човекоподобните маймуни, доколкото е възможно, и да използват компенсирането като последна мярка, тъй като в момента няма пример за компенсиране на човекоподобни маймуни, който да е успешен“, казва д-р Женевиев Кембъл от Международния съюз за опазване на природата и старши изследовател в Re:wild.