Системата трябва да се декарбонизира по най-ефективния икономически начин. Инструментите, с които разполагаме в Европа и свободата на държавите-членки те да определят собствения си баланс, е много важна. Това заяви зам.-генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ в ЕК Масимо Гариба по време на конференцията „Енергийна сигурност – основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България“, която се проведе в Европейския парламент в Брюксел.
Той обясни, че малките модулни реактори са технология, която привлича много заинтересовани страни напоследък.
Енергията на бъдещето е термоядреният синтез. Има ясна връзка между съществуващата ядрена енергия и термоядрения синтез, който е обещаваща технология. Имаме нужда от редица инструменти. Трябва да преминем към изграждане на значителен промишлен енергиен капацитет”, призова той.
Председателят на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) Богомил Манчев заяви, че ядрената енергетика ще ни помогне да намалим емисиите си, но за тази цел трябва да положим повече усилия.
Аз съм много за ВЕИ, но те са притурка към базовата енергия. Всички ВЕИ-та взети заедно, не могат да покрият повече от 3 хил. часа на годината. За да използваме река Дунав, трябва да се разберем с Румъния. Ядрената енергетика само по себе си се счита за практически независима, особено ако може да се добива уранова руда на собствена територия”, поясни той.
По думите му ниско и средно активните отпадъци са един от проблемите на ядрената енергетика.
Ние като държава, няма къде да ги съхраняваме и това е един скъп процес, но ние можем да си го позволим. Ядрената енергетика излъчва 10 кг въглероден диоксид на 1 мегават час. Инвестиционната ставка също е проблем. Но тя е панацеята към момента”, категоричен е Богомил Манчев.
Според него голямото предизвикателство е да може да се гарантира и да се следва дългосрочна стратегия.
За да се изгради един нов ядрен блок са необходими 4 мандата и да се върви следващите 16 години в една посока. Трябват и държавни гаранции и 1000 души инженери. Ние закъсняхме когато можехме да направим централа за 8 млрд. и сега ще я правим за 16 млрд. Можем да добиваме между 600 и 800 тона флотиран уран и да зареждаме два ядрена блока. Вече има по-добри технологии за извличането му”, обясни той.
Богомил Манчев смята, че трябва да направим четири големи блока, но това не означава, че трябва да се откажем от малките.
Има да се извърви доста път докато стане всичко това. Надявам се до 2035 г. да работят поне 100 малки реактора в Европа. Ние сега измисляме малките модулни реактори. Човечеството направи грешка като се отказа от ядрената енергетика”, посочи той.
Достъпност и устойчивост на ядрената енергетика
Филип Монтарнал, ядрено аташе на Франция към ЕС, подчерта, че проектите за развитие на атомната енергетика са много важни, тъй като могат да осигурят над 150 хил. гигавата капацитет до 2050 г. и да допринесат за декарбонизацията. Правилното обучение и образованието също е много важно за правилното функциониране.
Президентът Макрон изрази своето желание да бъдат построени шест допълнителни нови ядрени реактора. Започва и производството на малките модулни реактори. Очакват се сериозни резултати от плана на Франция и 10-те цели са свързани с разработване на иновационни реактори. Предизвикателство пред нас ще бъде изграждане на нови блокове и масово производство на малките модулни реактори. Този отрасъл е представен от 5 големи дружества във Франция и ядрената енергетика продължава да бъде приоритет за нас и сме в активен диалог с всички заинтересовани страни”, коментира той.
Според старшия вицепрезидент по европейските въпроси в Electricite de France Ерки Майярд се нуждаем от стратегия за електрификация, която включва спестяването на енергия и намаляване на емисиите на въглероден диоксид.
Ако използваме други технологии, които да заместят изкопаемите горива, ще намалим много емисиите. За да се движим в тази посока ни е необходим по-голям производствен капацитет, както и инвестиции в иновации. Също така трябва да разширим и да удължим живота на съществуващите мощности, защото това е най-икономичният начин на производство на енергия. Това не е лесно и работим в една сложна среда, но сега когато политическата ситуация благоприятства нашите усилия, можем да бъдем оптимисти и ядрената енергия да играе важна роля в прехода’, каза той.
По отношение на сигурността на доставки, според Ерки Майярд има две гледни точки – промишленото измерение и системният подход, нуждата да разглеждаме цялостните системи за пренос на енергия.
Не можем да постигнем устойчивост и сигурност на доставките, ако нямаме съответните промишлени вериги на доставки, достатъчно подготвени хора и съответни законодателни мерки. Необходимо е да декарбонизираме всички видове технологии, както и да имаме еднакъв достъп до финансиране. Не можем да се сравняваме с Китай, където се откриват между 5 и 10 реактора всяка година, но за да имаме темпо, трябва да включим и други страни. Трябва да се вземат ясни решения на европейско ниво. Имаме нужда и от ВЕИ, биогаз, водород и ядрени мощности, за да бъдем конкурентоспособни”, категоричен е той.
Предизвикателства
Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски заяви, че всички искаме да вървим в една посока и всички виждаме едни и същи предизвикателства.
Никой не спомена, че трябва да се намали сегашната степен на зависимостта на ЕС от Русия и трябва да помислим за декарбонизация. Как да осигурим надеждна верига на доставки в ядрената енергетика? Много хора смятат, че ядрената енергетика е много евтина, но данни на агенция Лазард показват, че тя е в същия диапазон, както и фотоволтаичните батерии. Тя не получава държавна помощ. Никой не говори за ВЕИ, но трябва да обръщаме внимание на факта, че те също генерират отпадъци. В САЩ те са 8 млн. тона”, посочи той.
Хиновски подчерта, че имаме много голямо производство – 14,5 квтч се дължат на фотоволтаични батерии, но когато няма слънце, в същия ден след 5 следобяд виждаме как намалява производството и как енергийната борса реагира. Цената става 350 евро на електроват. Той посочи и кои са 8-те посоки за ускоряване на ядрената енергетика:
След обмисляне на ситуацията в България, ние стигнахме до общо разбиране на това кои са 8-те посоки за ускоряване на ядрената енергетика – ускоряване на нормативна уредба и ускоряване на разрешителните, създаване на обща инфраструктура в ЕС за политическа подкрепа и финансови механизми, борба за справедливо и недискриминационно отношение на ядрената енергия спрямо ВЕИ, процес за уведомяване, осигуряване на техническа инфраструктура в ЕС за операторите на преносните системи, инвестиции в човешки ресурси, да не се допуска политическа намеса в процеса и активната роля на НПО в подобряване на информираността на обществеността.”
Според Главния директор на Nuclear Europe Ийвс Дезбазей няма как да минем само с ВЕИ:
Говори се, че те са много по-евтини от ядрената енергия, но ако сравняваме отделния източник от енергия, без да вземаме предвид разходите за съхранение, складиране и др. 95% от суровините са определен вид батерии, които внасяме от Китай. Трябва да отчитаме всички разходи и емисии и да видим кое е реалистично и кое не.”
Примерът на Финландия
Юха Пойкола от TVO, оператор на АЕЦ Олкилуото, Финландия, обясни, че скандинавската страна е сходна с България, що се отнася до размери и разказа за техния опит в изграждането на АЕЦ през последните години.
Ние инвестирахме в АЕЦ, който се изграждаше 17 години и бяха надхвърлени предварителните бюджети. Всички бяха убедени, че трябва да има ядрена енергия и към днешна дата имаме нова АЕЦ, която работи вече три години. В крайна сметка направихме енергията чиста, енергийната сигурност е повишена значително и намалихме цените. Миналата година Финландия беше държавата в Европа на второ място по най-ниска цена на електроенергията. Трябват повече пари и повече време, но има благоприятни резултати и тази инвестиция ни прави конкурентоспособни. Днес само 6% от финландците са против ядрената енергетика, а преди 20 години, когато започнахме, тази цифра беше 50%. Днес ядрената енергия се смята за устойчива. Ние имахме решение за отработеното ядрено гориво и се надявам, че други държави ще последват примера ни. Емитирахме зелени облигации, за да можем да финансираме други проекти”, коментира той.
Пойкола посъветва да се направи по-подробен план преди да се започне строителството на АЕЦ.
Фактор за успеха е да има различни източници на финансиране и на експертни знания. Това е предизвикателство. Ние успяхме значително да подобрим тази работа в екип по време на изграждането на централата”, обясни той.
http://www.turbulence.tech