България е на второ място по смъртни случаи от екстремни горещини за 2023 г.

Повече от 47 000 души са загинали в Европа вследствие на екстремните горещини през 2023 година. Притеснителната статистика е от проучване на Барселонския институт по глобално здравеопазване (ISGlobal), цитирано от Евронюз.

България има челна позиция в черната класация. Страната ни е на второ място по нива на смъртност, свързана с високи температури, с 229 смъртни случая на милион жители. Най-отгоре в списъка е Гърция (393). След България са други две средиземноморски страни – Италия (209) и Испания (175).

2023 г. вече беше обявена за най-горещата година в историята и втората най-гореща в Европа. Въпреки това сегашният резултат е по-нисък в сравнение с 2022 г., когато повече от 61 000 души загинаха в Европа, пак според анализ на ISGlobal.

Изследователите също установиха, че свързаната с горещината смъртност би била с 80 процента по-висока миналата година без въвеждането на мерки, които да помогнат на хората да се адаптират през последните няколко десетилетия.

„Нашите резултати показват как е имало процеси на адаптиране на обществото към високите температури през настоящия век, които драстично са намалили свързаната с топлината уязвимост и смъртност през последните лета, особено сред възрастните хора“, казва Елиза Гало, изследовател на ISGlobal и водещ автор на новото проучване.

Къде в Европа хората са най-застрашени от смърт при горещи вълни?

За разлика от постоянния топлинен стрес през лятото на 2022 г., през 2023 г. времето в Европа беше белязано от два температурни скока в средата на юли и края на август. Според проучването тези епизоди представляват повече от 57% от общата изчислена смъртност миналата година, или повече от 27 000 смъртни случая.

За да стигнат до общата оценка от 47 690 смъртни случая, свързани с горещината през 2023 г., изследователите са приспособили епидемиологичните модели към седмичните данни за смъртните случаи от Евростат. Тези модели са направени с помощта на записи на температури и смъртност от 823 региона в 35 страни между 2015-2019 г.

Ако разглеждаме общия брой смъртни случаи през миналата година, Италия излиза значително на върха с 12 743 смъртни случая. Следва Испания с 8352 смъртни случая, а трета е Германия с 6376 смъртни случая, свързани с горещината.

В почти всички анализирани страни значително повече жени, отколкото мъже, са починали от въздействието на топлината. Особено уязвими са възрастните хора. При хората на възраст над 80 години смъртността, свързана с горещината, е със 768% по-висока, отколкото при хората на възраст между 65 и 79 години.

Освен това анализаторите отбелязват, че числата за 2023 г. може да подценяват значително действителното състояние на смъртността, свързана с топлината. Това е така, защото използването на седмични данни за смъртността може да намали ефекта от краткосрочните пикове, приписвани на топлината. Изследователите изчисляват, че вероятният брой на смъртните случаи, свързани с топлината през 2023 г., всъщност може да е бил по-близо до 58 000 смъртни случая в изследваните 35 държави.

Как са предотвратени 80% от смъртните случаи от топлина?

За да оценят броя на животите, спасени чрез адаптация, изследователите приспособиха своя епидемиологичен модел към периодите 2000-2004, 2005-2009, 2010-2014 и 2015-2019. След това те включиха данните от 2023 г. във всеки от тези модели, за да изчислят броя на смъртните случаи, които биха настъпили във всеки прозорец, ако температурите бяха толкова високи, колкото миналата година.

Ако температурите през 2023 г. бяха такива през 2000-2004 г., смъртността, свързана с жегата, щеше да бъде по-висока от 85 000 смъртни случая: 80% повече, отколкото в периода 2015-2019 г.

„От 2000 г. „минималната температура на смъртност“ – оптималната температура с най-нисък риск от смъртност – постепенно се затопля средно за целия континент. Тя се е повишила от 15°C през 2000-2004 г. до 17,7°C през 2015-2019 г. Това показва, че сме по-малко уязвими към топлината, отколкото бяхме в началото на века, вероятно в резултат на общия социално-икономически напредък, подобренията в индивидуалното поведение и мерките за обществено здраве, като например плановете за предотвратяване на топлината, приложени след рекордното лято на 2003 г.“, обяснява Гало.