В момента националните цели на България са да постигне дял от енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в крайното потребление от 27%, както и намаляване на крайното енергийно потребление с 32% до 2030 година. Освен това се цели увеличаване на междусистемната свързаност с 15% до същата година.
Това заяви изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев по време на национална кръгла маса “Политиките за енергийна ефективност на сградите: в търсене на устойчивост, качество и предвидимост”, организирана от Центъра за енергийна ефективност “ЕнЕфект” в партньорство с Коалиция “Да обновим България” и Асоциацията на българските енергийни агенции.
По думите му тези цели са ключови за енергийния преход на страната и ще изискват сериозни усилия.
Алексиев подчерта, че всички нови сгради трябва да отговарят на изискванията за сгради с почти нулево енергийно потребление, което за България означава енергиен клас “А” и постигане на голям дял от възобновяема енергия за отопление и охлаждане. В бъдеще се предвижда въвеждането на още по-строги стандарти, като например изискване за нулеви въглеродни емисии от сградите.
Изпълнителният директор на АЕУР посочи фотоволтаиците като водеща технология, но подчерта потенциала на други ВЕИ източници като слънчевата термика, геотермалната енергия, енергията от околната среда, както и използването на биогаз, където е възможно.
„Националните стратегически документи, като Интегрирания план “Енергетика и Климат” и Националната стратегия за обновяване на сградния фонд, очертават пътя към постигане на тези цели. Стратегията предстои да бъде преработена в подробен план, който ще определи конкретните мерки за обновяване на различните видове сгради в страната“, заяви Алексиев.
Страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства в процеса на декарбонизация
България е изправена пред сериозни предизвикателства в процеса на декарбонизация, според директора на програма “Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров.
Експертът изрази загриженост относно липсата на ясна стратегия и политическа воля за ускоряване на енергийния преход у нас. Той даде за пример, че Интегрираният план в областта на енергетиката и климата все още не е публикуван във финалната си версия и не е ясно какви политики ще се заложат, за да се постигнат целите за декарбонизация, включително в областта на енергийната ефективност.
Директорът в ЦИД изтъкна, че България изостава значително в процеса за декарбонизация. Той е на мнение, че настоящите политики са недостатъчни за постигане на целите за климатична неутралност. Владимиров изрази съмнение, че политиците ще предприемат решителни стъпки и за ускоряване на обновяването на сградния фонд. Експертът е на мнение, че чрез настоящите мерки няма да може да се постигнат целите за енергийна ефективност.
ЦИД прогнозира, че до 2050 г. България ще има излишък от електроенергия, което прави строителството на нови ядрени мощности ненужно.
„Няма да видим и тази бурна електрификация, за да има нужда да се осъществи проектът на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй“, смята Владимиров.
Директорът в ЦИД изтъкна, че за да се постигне значителен напредък в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е необходимо да се инвестира в различни технологии, включително в такива за съхранение на енергия и балансиращи мощности. Според него прекомерният фокус върху фотоволтаиците създава дисбаланс в енергийната система, тъй като те не генерират енергия през нощта. Забавянето на развитието на вятърната енергетика допълнително усложнява задачата за балансиране на енергийната система.
Владимиров добави, че децентрализацията е ключов елемент за успешна декарбонизация, но в момента и този процес е затормозен от липса на подходящи политики.
http://www.turbulence.tech