Българските градове по пътя към климатична неутралност

“Ние сме свидетели на екстремни коиматични явления все по-често и е много важно да имаме ясна програма за адаптация на градовете. Много голяма част от българската архитектура не е съобразена с промените в климата. България е прекомерно централизирана държава и това е един от големите местни проблеми”.

Това заяви Юлиян Попов, министър на околната среда и водите (2013 и 2023-2024) по време на откриването на Международната конференция “Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда”, част от съпътстващата програма на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) в София.

Министърът на околната среда и водите Петър Димитров заяви, че промените в климата са безспорни и трябва да се вземат мерки на местно ниво.

“Местната власт е най-близко до хората и е наясно как да се приложат политики, свързани с климатични изменения. Обществото има нужда от по-здравословен живот и от по-чиста околна среда. Бизнесът и обществото полагат усилия и сами искат да участват в този процес. Сътрудничеството между местните власти и бизнеса е изключително важно за адаптацията към климатичните изменения. Тези предизвикателства могат да се решат единствено чрез прилагане на научни подходи, които се обсъждат тук, по време на сесията на IPCC. С общи усилия и ангажираност може да стигнем до положителни резултати”, категоричен е той.

Според Красимир Ненов, зам.-министър на енергетиката, решението на България да бъде домакин на 61-та сесия на IPCC е висока оценка за нашата страна.

Градовете са на първа линия в борбата с климата

“Градовете са на първа линия в борбата с климатичните промени. Те трябва да внедряват добрите решения и ние в Столична община се опитваме да съберем добри практики от нашите градове партньори. Вече има толкова много написани стратегии и резултати, базирани на числа. Ние сме готови да слушаме, да вземем пример от другите градове и да внедряваме нови решения, тъй като това ще бъде темата на следващото десетилетие”. Това заяви зам.-кметът на София Никола Барбутов.

По думите му над 50% от територията на Столична община е зелена. “Ние трябва да бъдем по-добри стопани на тези зелени площи”, категоричен е той. Сред останалите добри практики, които Барбутов посочи, са политиките за ограничаване на автомобили в центъра на града, като се очаква ограничението да започне да действа от октомври тази година, ограничаване на горенето на твърдо гориво и битови отпадъци.

“Всички тези дейности изискват въвличането и на бизнеса и на гражданите. Едно саниране на сгради намалява не само консумацията на енергия, но и сметките на гражданите. Това е в общ интерес на всички”, каза зам.-кметът на София.

Той обясни още, че подобряването на рециклирането на отпадъците също е фокус на Столична община.

“Взе се решение за поставяне на повече контейнери и искаме да намалим депонирането на отпадъци с под 20%”, каза още той.

Относно желанието на София да бъде част от 100-те климатично неутрални и интелигентни града до 2030 г., той обясни, че ще бъде изключително трудно Столична община да стане въглеродно неутрален град до 2030, “но ако не се стремим към подобни цели, няма как да постигнем промяната”.

Кметът на Габрово Таня Христова обясни, че за да имаме климатична неутралност, трябва да сме готови да понесем разочарование и да разберем, че не винаги можем да постигнем това, което си представяме.

“Липсата на стабилни данни е едно от предизвикателствата. Ние трябва да знаем къде се намираме и да имаме партньори, които биха могли да ни помогнат да разберем кой е най-големият ни проблем и как да го разрешим”, категорична е тя.

Относно климатичния договор, който Габрово планира да подаде в началото на септември, тя заяви, че за постигането на целта има нужда от законодателни инициативи и различни партньори от други сектори.

“За да бъдем въглеродно неутрални до 2030 г., трябва много подкрепа и много работа. Към момента можем да достигнем целта от 80,5%. София и Габрово сме два града в една мисия, за която говори целия свят, а именно постигането на климатична неутралност”, посочи тя.

Кметът на Троян Донка Михайлова заяви, че реките имат сериозен потенциал по отношение на смекчаването и адаптацията на градовете.

“Започнахме сериозно да ангажираме хората на тема река, за да им покажем колко голямо богатство са реките и колко значим потенциал имаме. Този потенциал е сериозно подценяван в България и продължаваме да изхвърляме боклука си там, особено в малките градове. Имаме концепция за нашата община, с която ще търсим финансиране”, обясни кметът на Троян.

Тя подчерта, че темата за превенция и управление на риска от наводнения е много важна за общината.

“Имаме идея за укрепване на речните корита със зелени решения. Качествената и безопасна жизнена среда е сред водещите ни задачи. Озеленяване на бреговете и превръщането им в зони за отдих, са също наш фокус”, поясни Донка Михайлова.

По думите ѝ през последните години са се случили редица подобрения.

“Санирането е на първо място и мисля че резултатите са безспорни. Около 60% е намалението на консумация в тези сгради”, обясни тя.

Според нея всички български градове имат сериозен напредък в зелените решения.

“В Троян през последните години създадохме много зелени овощни градини и зелени земеделски пространства, с които храним децата на Троян. Ние бяхме първата българска община земеделски производител. Добрич последва нашия пример”, добави Донка Михайлова.