Бяло злато: Литият е ключов за зеления преход, но на каква цена?

Литиевият триъгълник, обхващащ Аржентина, Чили и Боливия, е регионът с най-големия запас от литий в света. Този метал е ключов за прехода към нетна нула – използва се в батериите на електрическите автомобили, от решаващо значение е за слънчевата и вятърната енергия и има много други приложения.

За да бъде извлечен обаче литият от солените равнини, се изсмуква вода, която е от ключово значение за местните общности. В Литиевия триъгълник, една от най-сухите среди на Земята, водата е жизнената сила, която е в основата на всичко. Най-могъщите сили в света все повече гледат на местността като на решаваща част от пъзела в своите планове за зелен преход.

Това кара мнозина да се притесняват, че търсенето на литий ще означава жертване на жизнената сила, която е поддържала общностите в региона от векове, предава Евронюз.

Възходът на „бялото злато“

Между 2021 г. и 2023 г. цената на един тон литий на американските пазари почти се е утроила, достигайки връх от 46 000 долара за тон миналата година, според доклад на Геоложката служба на САЩ.

В Китай, основният купувач на литий в Азия, тон от метала се търгуваше за колосалните 76 000 долара в пика си миналата година. Оттогава цените се понижиха.

Но държавни лидери, минни ръководители и компании от цял свят започнаха все по-често да обръщат поглед към Литиевия триъгълник. От САЩ и Китай гледат на безплодните пустини в региона едновременно като източник на богатство и двигател за задвижване на прехода към зелена енергия.

Как се извлича литият?

„Бялото злато“ се съдържа в стотиците солени лагуни, изпъстрящи региона. Отдалеч изглеждат като полета от арктически сняг, но отдолу има дълбоки кладенци от солена подземна вода, пълна с минерали. За разлика от други форми на добив, литият тук се извлича не от скала, а по-скоро от саламура, изпомпвана от солените равнини.

Проблемът е, че солените площи също действат като съществена част от екосистема с високо биоразнообразие.

Водата в тези лагуни не е годна за пиене. Те обаче са в тясна връзка с околните източници на прясна вода и близките планински потоци, които са от съществено значение за оцеляването на хиляди местни общности.

Загрижеността идва от факта, че при изпомпването на вода в индустриален мащаб едновременно се замърсява прясната вода със саламура и ефективно се изсушава околната среда. Този процес вече е предизвикал каскадни ефекти за живота в региона в момент, когато той вече е бил засегнат от предизвиканата от изменението на климата суша.

Нарушено ли е международното право?

Миналото лято аржентинското правителство, очакващо ръст на печалбите от мините, промени конституцията си, улеснявайки отказването от определени земни права на коренното население и ограничавайки възможността за протест срещу разрастването на минното дело.

Според мнозина обаче този ход нарушава международното право. Хиляди местни жители излязоха на протест, блокирайки пътищата, използвани от литиеви мини.

Вратите за минните компании бяха оставени широко отворени при новия президент на Аржентина Хавиер Милей, който беше избран през ноември с обещание да възстанови икономика на страната си.

Лидерът обяви широко дерегулиране, намалявайки разходите за минните компании в опит да привлече инвеститори на фона на задълбочаващата се криза. Възходът на Милей на власт вероятно допълнително ще затрудни вече изтощените усилия на местните общности да отблъснат минните компании.