Нуждите на ЕС от вятърна и слънчева енергия на сушата могат да бъдат задоволени, без да се застрашава производството на храни или усилията за опазване на природата, се казва в нов доклад на Европейското бюро по околна среда, публикуван днес, 24 юли. Това обаче зависи от човешкия избор на индивидуално и политическо ниво, уточнява Euractiv.
Тъй като реалностите на Зелената сделка на ЕС стават по-очевидни, използването на земята се превърна в горещо дискутиран въпрос. Съперническите лагери спорят дали земята трябва да се използва за производство на храни, генериране на възобновяема енергия или защита на природата.
Нов доклад на неправителствената организация European Environmental Bureau (EEB) казва, че в Европа има много място за всички тези цели – ако се направи правилен избор. Анализът, озаглавен „Земя за възобновяеми енергийни източници“, изчислява, че ВЕИ с вятърна и слънчева енергия, разположени само на 2,2% от земята на блока, могат да осигурят нетни нулеви емисии и 100% възобновяема енергийна система до 2040 г.
„Няма причина да вярваме, че възобновяемите енергийни източници ще бъдат пречка за производството на храни и възстановяването на природата“, казва водещият автор на доклада Козимо Тансини.
Проучването установява, че в целия ЕС, дори когато се изключат продуктивната земеделска земя и ключовите райони с високо биоразнообразие, остава много място за вятърна и слънчева енергия. Това обаче не винаги е така в отделните държави – например Италия и Германия ще трябва да внасят електроенергия от своите съседи.
Докладът вижда голям потенциал за по-тясна интеграция на селското стопанство и вятърната и слънчевата енергия на една и съща земя. В същото време около 10% от земеделската земя в ЕС отговаря на определението за „изправена пред висока или много висока деградация“. Докладът твърди, че такива земи са непродуктивни и са изложени на риск от изоставяне от фермерите и следователно са основни кандидати за приемане на повече вятърни и слънчеви инсталации.
Човешки избори
Според Тансини някои промени в начина на живот могат да намалят нуждата от възобновяема енергия и да освободят повече земя. Например 2,5% от общата земя в ЕС днес се използва за производство на храна за животни. Намаляването на консумацията на месо на свой ред ще намали това изискване.
Докладът прави някои предположения за противопоставянето на местни общности на вятърни и слънчеви инсталации, като приема „буферни зони“ около жилищни и промишлени зони, където не могат да се използват възобновяеми енергийни източници, и изключва инсталации в защитени зони, които могат да бъдат привлекателни за туристите.
Тансини признава, че това може да не е достатъчно, цитирайки забраната на италианското правителство за разполагане на слънчеви панели върху земеделска земя. Той обаче настоява, че ранното ангажиране с местните общности ще доведе до разгръщане на достатъчен възобновяем капацитет.
Политическият подход на високо ниво към енергийния преход също има значение. Тансини твърди, че е необходим всеобхватен и интегриран подход, в противен случай възобновяемият капацитет може да не е достатъчен, за да се постигне климатична неутралност навреме.
http://www.turbulence.tech