Води се грешен разговор за селското стопанство и природата

Европейският съюз е в повратна точка. За да се осигури устойчиво бъдеще за храната, климата и биоразнообразието, трябва да се преосмислят фундаментално нашия подход към използването на земята и биомасата.

Това пише в свой анализ в Euractiv Сйокуе Неимоваара, президент на Wageningen University & Research.

Наскоро Стратегическият диалог представи своя доклад за бъдещето на селското стопанство и храните. Препоръките трябва да се приемат сериозно, за да ръководят бъдещето на селскостопанската политика на ЕС. Въпреки това, за да могат тези предложения ефективно да ръководят селскостопанската политика на ЕС, трябва да се разшири перспективата за използването на земята в цяла Европа.

Има нарастващи призиви за европейска продоволствена сигурност. Но зависимостта на Европа от вноса на жизненоважни селскостопански суровини – като торове и енергия – ни прави уязвими. Земята служи за множество цели – производство на храни, строителство, енергия, опазване на биоразнообразието и производство на нехранителни продукти.

В момента около 300 милиона хектара вече се използват за производство на нехранителни продукти – като дървен материал, хартия и химикали. Тъй като повечето материали сега зависят от изкопаеми суровини, което не само е неустойчиво, но ни прави зависими от вноса, преминаването към по-биологична основа е неизбежно.

Европа е изправена пред пет належащи дилеми при управлението на своите ограничени земни ресурси. Дилеми, пред които трябва да се изправи, за да получи перспектива за използването на земята за земеделие, горско стопанство и природа в ЕС.

Автономия

Първата дилема е докъде сме готови да стигнем, за да постигнем по-голяма автономия, не само за продоволствена сигурност, но и за икономическа устойчивост. Това изисква както технологичен напредък, така и колективна промяна в моделите на производство и потребление. Въпреки че пълната автономия е трудна задача, със силно лидерство на ЕС можем да намалим зависимостите и да утвърдим Европа като лидер в устойчивите хранителни системи.

Бъдещето на добитъка

Втората дилема се фокусира върху добитъка. Как да балансираме икономическото и културното значение на добитъка със спешната ни необходимост да намалим въздействието върху околната среда? Животновъдството играе жизненоважна роля в европейското селско стопанство, но въздействието му върху околната среда е значително. Въпросът не е дали трябва да изоставим животновъдството, а по-скоро как можем да развием сектора. С подходящите стимули животновъдният сектор в Европа може да продължи да допринася за продоволствената сигурност и в същото време да постига екологичните цели.

Климат

Третата дилема се върти около разпределението на отговорностите за постигане на целите за климата и биоразнообразието. Трябва ли отделните държави-членки да носят равни тежести, или трябва да приспособим очакванията, за да отразяват уникалните природни и икономически пейзажи на всяка нация?

Едно потенциално решение е модел на сътрудничество, при който държавите допринасят въз основа на тяхната специфична география, биоразнообразие и капацитет. Този подход би насърчил сътрудничеството и би позволил на всяка нация да използва силните си страни, като същевременно колективно се напредва в програмата на ЕС за устойчивост. Трябва обаче да се внимава да не се нарушава личната отговорност.

Земеползване

Четвъртата дилема е относно съвместното съществуване на земеползване. Има начини за комбиниране на хранителна и ресурсна автономност, намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на биоразнообразието, но те намаляват производството на биомаса на хектар. Амбициите на ЕС за биоразнообразие, емисии на парникови газове и автономност на ресурсите вероятно ще доведат до конкуриращи се претенции върху земята.

Потребители

Петата и последна дилема се отнася до потребителското поведение. То има дълбоко въздействие върху екологичния отпечатък на Европа и способността ѝ да се самоизхранва. Необходима е промяна към по-устойчиви модели на потребление. Публичното управление на потребителското поведение обаче е социално и политически чувствителен въпрос. Потребителите с право се радват на известна степен на избор. Следователно има нежелание за намеса.

От друга страна, има обществена подкрепа за активна правителствена намеса за насърчаване на по-здравословни и по-устойчиви модели на потребление. Тогава остава въпросът: докъде трябва да стигнем в насочването на потребителския избор

Това са пет важни дилеми, но има и други, всички взаимосвързани, като всяко решение засяга следващото. Изборите, направени сега, ще оформят европейския пейзаж за бъдещите поколения. Но липсата на избор ще има още по-голямо въздействие.