Лидерите на страни-членки се събират, за да отбележат 75-ата годишнина на НАТО във Вашингтон. В същото време учени предупреждават, че техните военни бюджети буквално разяждат климата, произвеждайки около 233 милиона метрични тона парникови газове за миналата година. Това е по-голямо замърсяване на годишна база, отколкото някои цели държави, пише Гардиън.
„Нашето изследване показва, че военните разходи увеличават емисиите на парникови газове, отклоняват критично важните финанси от действията в областта на климата и консолидират търговията с оръжие, която подхранва нестабилността по време на срива на климата“, се казва в нов доклад от три международни групи – Транснационален институт и Tipping Point North South (Обединеното кралство) и Stop Wapenhandel (Нидерландия).
Държавите-членки на НАТО са вложили 1,34 трилиона долара в армията си миналата година – увеличение от 126 милиарда долара спрямо 2022 г., казват авторите.
Военните разходи обикновено водят до големи емисии. Самолетите консумират огромни количества изкопаеми горива, както и военните бази и логистичните центрове. А военното оборудване трябва редовно да се експлоатира и поддържа, за да остане в бойна готовност – всичко това създава замърсяване.
Като цяло военните бюджети на държавите-членки за 2023 г. са произвели около 233 милиона метрични тона парникови газове, изчисляват авторите, което е повече от общите годишни емисии на парникови газове на Колумбия или Катар.
Увеличени бюджети
С 32 държави-членки НАТО включва само 16% от всички страни в света. Миналата година те бяха отговорни за 55% от всички глобални военни разходи, като само САЩ изразходва повече от две трети от тази сума.
Увеличените военни разходи на страните от НАТО ще добавят допълнителни 31 милиона метрични тона затоплящи планетата емисии в атмосферата – скок от около 15%, или парниковия еквивалент на 6,7 милиона автомобила в движение за една година.
САЩ, чиито военни вече са най-големият институционален източник на емисии, са отговорни за най-големия дял от увеличението със скок на бюджета от 55 милиарда долара. Следват Полша, Обединеното кралство и Германия, чиито военни бюджети са нараснали съответно с 16 милиарда, 10,9 милиарда и 10,7 милиарда долара.
Ако само увеличението на военните разходи на НАТО бъде пренасочено към положителни климатични цели, то би могло напълно да покрие минималното финансиране за климата за развиващите се страни, предложено на тазгодишните преговори за климата на ООН.
Световните въоръжени сили произвеждат най-малко 5,5% от цялото затоплящо замърсяване на планетата – повече от общия отпечатък на Япония – според една оценка за 2022 г.
Междуправителственият панел на ООН по изменение на климата, най-важният климатичен орган в света, казва, че светът трябва да намали емисиите с 43% до 2030 г., за да постигне по-амбициозните цели на Парижкото споразумение. Постигането на тази цел ще изисква годишно намаляване на военните емисии от поне 5%.
Грешна посока
Но страните от НАТО се движат в грешна посока. През 2023 г. алиансът пое „траен ангажимент“ да налее най-малко 2% от националните си бюджети в своите армии. Две трети от нейните членове се очаква да изпълнят или надхвърлят тази цел тази година спрямо едва шест държави през 2021 г.
Служители на отбраната похвалиха тези усилия като необходими за сигурността. Но експерти предупреждават, че тези усилия оказват влияние върху световните общности, като стимулират глобалното затопляне и отклоняват средства от финансиране на климата.
Ако всички членове изпълнят целта от 2%, до 2028 г. те ще създадат толкова допълнително замърсяване с парникови газове, колкото е годишното производство на Русия. Допълнителните военни средства – приблизително 2,57 трилиона долара – биха били достатъчни, за да покрият разходите за адаптиране към климата на страните с ниски и средни доходи за седем години, според оценките на Програмата на ООН за околната среда.
Истинските бенефициенти от скока на разходите за отбрана, казват авторите, са производителите на оръжия, на които алиансът е обещал да подкрепи различни планове и ангажименти.
Растежът на военния бюджет не винаги се отразява незабавно в приходите и печалбите на производителите на оръжия, тъй като производството и доставките могат да отнемат години. Но между 2022 г. и 2023 г. натрупаните поръчки в 10-те най-големи глобални оръжейни фирми като Lockheed Martin, RTX и Northrop Grumman са се увеличили средно с повече от 13% – индикация за предстоящи рекордни печалби.
Въведени са някои предпазни мерки за околната среда, за да се ограничи замърсяването от оръжейната промишленост, но особено в САЩ и Европа тези правила все повече се отхвърлят, ако се възприемат като бариери пред увеличаване на производството, се казва още в доклада.
http://www.turbulence.tech