Първото в света дело за грийнуошинг започна днес в австралийския федералния съд, предава Гардиън. Искът е срещу петролната и газова компания Santos и е заведен от един от собствените ѝ акционери – Австралазийския център за корпоративна отговорност (ACCR), заради поети ангажименти за постигане на нетна нула.
Според организацията Santos не е разполагала с подходящо основание да твърди, че има ясен път за намаляване на емисиите с 26% до 30% до 2030 г. и достигане на нетна нула до 2040 г., което представлява подвеждащо или измамно поведение в нарушение на австралийските корпоративни и потребителски закони.
„Ние твърдим, че компанията не е имала разумни основания да прави тези изявления“, заяви адвокатът на ACCR Ноел Хътли при започването на 13-дневния процес.
В допълнение към целите за намаляване на емисиите, делото се очаква да се съсредоточи върху изявленията на компанията, свързани с описанието на природния газ като „чисто гориво“ и представянето на синия водород (произведен с помощта на природен газ с улавяне и съхранение на въглерод) като „чист“ и с „нулеви емисии“.
Хътли каза пред съда, че „планът на Сантос за изменението на климата изобщо не е бил план, а по-скоро поредица от спекулации, сглобени за няколко седмици“.
ACCR държи дялове във фирми като Santos, за да се опита да ги принуди да изпълнят целите на Парижкото споразумение за климата, международен договор за изменението на климата, който беше подписан от мнозинството нации, включително Австралия, през 2016 г.
Santos, която има операции в Австралия, Папуа Нова Гвинея, Източен Тимор и САЩ, е обвинена в грийнуошинг чрез твърдения, че може да помогне на Австралия да постигне целта от Париж за нетни нулеви емисии до 2040 г.
Хътли се позовава на документи, които показват, че в Santos са били наясно, че производството на водород ще увеличи преките емисии, което според него не е адекватно отразено в докладите и пътната карта за нетна нула.
Защитата: Цел, а не обещания
Нийл Йънг, представляващ Santos, оспори естеството на документите и начина, по който те се тълкуват. Той каза, че инвеститорите трябва да разберат, че не всичко, включено в пътната карта, е установен проект.
„Те също така трябва да са наясно, че е необходима трансформация на етапна промяна, за да се подкрепи развитието на пазарите за улавяне и съхранение на водород и въглерод“, добави Йънг.
Според него твърдението на Santos, че природният газ е чисто гориво, е свързано с ролята на горивото като преходно гориво и относителните парникови емисии в сравнение с въглищата.
Йънг каза още, че ангажиментът на компанията за нетни нулеви емисии до 2040 г. е цел, а не обещание за постижение или прогноза.
ACCR поиска от съда да излезе с декларации, че Santos е участвал в подвеждащо или измамно поведение, а също и да издаде разпореждания, забраняващи на Santos да участва в измамно поведение в бъдеще и да го принуди да издаде коригиращо известие относно въздействието върху околната среда от операциите на компанията.