Замърсяването на въздуха все още е най-големият риск за околната среда в Европа, според Европейската агенция по околна среда (EEA). Нови данни показват, че докато политиките за намаляване на замърсяването са подобрили качеството на въздуха през последните три десетилетия, много жители на европейските градове са изложени на високи нива на замърсяване на въздуха. Трима от всеки четирима души живеят в градски райони и са изложени на такъв риск, пише euronews.com.
Европа разполага с една от най-всеобхватните мрежи за наблюдение на качеството на въздуха в света и последните данни показват къде хората са изложени на най-голям риск.
Инструментът за преглед на качеството на въздуха в градовете на EEA класира 375 града от най-чистите до най-замърсените въз основа на средните нива на фини прахови частици или PM2,5 през последните две години. Той се фокусира върху този замърсител, защото има най-голямо отрицателно въздействие върху здравето по отношение на преждевременна смърт и болести.
Картата, съставена с помощта на данни от 500 станции за мониторинг в градски райони в държавите-членки на ЕИП, разкрива типичното качество на въздуха в европейските градове през 2022 и 2023 г.
Градовете с най-добро и най-лошо качество на въздуха
Два шведски града, Упсала и Умео, оглавяват списъка на ЕАОС с най-малко замърсяване с ФПЧ 2,5. Фаро, Португалия е третият най-малко замърсен град, следван от Рейкявик в Исландия и Оулу във Финландия.
Насоките на Световната здравна организация препоръчват максимум 5 μg/m3 за фини прахови частици за дългосрочно излагане с цел защита на здравето. Само 13 европейски града са имали средни дългосрочни концентрации на PM2.5 под насоките на СЗО, включително четири северни столици: Рейкявик, Талин, Стокхолм и Хелзинки.
Само шест европейски държави са имали градове с дългосрочно замърсяване с фини прахови частици под тази граница – Швеция, Португалия, Исландия, Финландия, Естония и Норвегия.
В другия край на скалата, Славонски Брод в Хърватия имаше най-лошите нива на замърсяване с PM2.5 от 26,5 μg/m3. Това е над годишната граница на Европейския съюз от 25 μg/m3 за фини прахови частици за дългосрочна експозиция, определена през 2008 г., и повече от пет пъти над насоките на СЗО.
Нови Сонч в Полша е вторият най-замърсен град, като е малко под годишното ограничение на ЕС. Следват го пет италиански града в долната част на списъка: Кремона, Виченца, Падуа, Венеция и Пиаченца.
Какво прави ЕС за подобряване на качеството на въздуха?
Планът за действие за нулево замърсяване на Европейската зелена сделка включва цел за намаляване на преждевременните смъртни случаи от фини прахови частици с 55 процента в сравнение с 2005 г. до 2030 г. Той също така поставя цел да гарантира, че няма дългосрочни въздействия върху здравето до 2050 г.
За да постигнат тази цел, институциите на ЕС постигнаха споразумение по-рано тази година относно предложение за актуализиране на стандартите за качество на въздуха. Познати като директиви за качеството на атмосферния въздух, те определят стандарти за качество на въздуха за 12 замърсители на въздуха.
Потенциалните актуализации включват привеждане на стандартите за качество на въздуха в ЕС по-близо до насоките на СЗО.
По-късно тази година ЕАОС ще публикува данни за това как замърсяването на въздуха влияе върху екосистемите и човешкото здраве на Европа. Това ще включва прогнози за броя на смъртните случаи и случаите на влошено здраве, които могат да бъдат приписани на лошото качество на въздуха.
http://www.turbulence.tech