Германия може да дължи €16,2 млрд. на ЕС за неизпълнени цели за климата

12 страни от ЕС ще пропуснат своите национални климатични цели съгласно Регламента за споделяне на усилията (ESR), според проучване, анализиращо националните климатични планове. Други седем са изложени на риск да не постигнат целите си, съобщава euronews.com. Aко не изпълнят необходимите си намаления на емисиите, може да им се наложи да платят финансови санкции.

ESR е политическа рамка – част от климатичния и енергийния пакет на ЕС – която определя обвързващи национални цели за парникови газове за 27-те държави-членки. Тя изисква от тях колективно да намалят емисиите с 40 процента (в сравнение с 2005 г.) до 2030 г.

Държавите-членки трябва да изпълнят климатичните цели за пет ключови сектора: пътен транспорт, сгради, малка промишленост, отпадъци и селско стопанство. Всяка цел се коригира въз основа на БВП на страната, като по-богатите нации имат по-строги изисквания.

Според настоящите планове на страните от ЕС емисиите ще намалеят само с 35,5 процента до 2030 г. – 4,5 процента по-малко от целта от 40 процента. И някои държави се представят много по-зле от други.

Кои страни от ЕС са на път да не изпълнят целите за емисии?

Докладът на Transport & Environment (T&E) установява, че двете страни с най-лоши резултати са Германия и Италия. Предвижда се Германия да не изпълни своите климатични цели с 10 процента, а Италия със 7,7 процента.

Предвижда се Франция да изпълни целите си с много близък марж и всяко отстъпване на политиката или дори студена зима, тласкаща енергийното потребление, може да доведе до провал. Плановете, представени от Холандия, също поставят страната на път да постигне само целите си.

Съгласно ESR страните, които не изпълняват своите климатични цели, могат да закупят въглеродни кредити от тези, които ги изпълняват. Цената на тези кредити се определя от двете страни, които сключват сделката. Експертни прогнози казват, че всеки един може да се търгува на средна цена от €129.

Страните членки, които вероятно ще натрупат най-голямо количество от тези излишни кредити, са Испания, Гърция и Полша. Предвижда се Испания да надхвърли постиженията със 7% и може да получи около 10 милиарда евро от страни, които не са на път да изпълнят своите цели.

Само Германия обаче може да изгори със 70 процента от наличните кредити, според проучването. Това може да остави страната пред сметка от 16,2 милиарда евро. Италия може да се сблъска с разходи, еквивалентни на 15,5 милиарда евро.

Но докладът на T&E предупреждава, че с толкова много страни, които ще пропуснат целите си, вероятно ще има недостиг на кредити. Това би повишило цените, тъй като може да доведе до война за наддаване през 2030 г.

Санкциите, с които могат да се сблъскат държавите, са „умопомрачителни“

Все още има време да коригираме правителствените политики, за да постигнем тези цели за 2030 г., според T&E.

“Самият размер на санкциите, които страните може да трябва да платят през 2030 г., е умопомрачителен. Държавите са изправени пред ясен избор: да платят милиарди на своите съседи за техния въглероден дълг или да приложат нови политики, които подобряват живота на собствените им граждани, като например изолация на къщи“, казва Софи Дефур, директор по климата в T&E.

Очакваше се държавите да представят нови национални енергийни и климатични планове (NECPs) на 30 юни, но само четири изпълниха крайния срок – Холандия, Дания, Финландия и Швеция. ESR е ключова мярка в тези планове, но само няколко държави очакваха, че ще постигнат целите си в проектотекстовете си.

Само шест страни – Хърватия, Чехия, Унгария, Люксембург, Словения и Испания – получиха ясна положителна оценка от Комисията, която оценява плановете. Дания направи някои промени в проектодокументите си, включително в области, свързани с ESR, които според нея сега я поставят на път за постигане на целите.