Голямата енергийна трансформация – възможности и предизвикателства

България вече има проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., както и проект на актуализиран план “Енергетика и климат”. Това обяви заместник-министърът на енергетиката в България Ива Петрова по време на най-значимата среща на високо ниво за Зелената сделка Green Transition 4.0, на която ESGnews.bg е ексклузивен медиен партньор.

По думите ѝ с двата документа се гарантира сигурността на енергетиката в контекста на целите за декарбонизация. Тя добави още, че за странта ни е приоритет и се влагат много усилия по отношение на диверсификация на енергийните доставки – по отношение на ядрено гориво, природен газ. Петрова е категорична, че трансформацията може да се постигне само чрез приятелство и солидарност с надеждни партньори в региона.

Плавен преход към чиста енергия и ВЕИ

“В сложния свят, в който в момента живеем, трябва да си сътрудничим. Важно е да създаваме общите си приоритети, а те са енергийна сигурност и ефективност, конкурентоспососбност и зелена енергия”. заяви енергийният министър на Румъния Себастиан-Йоан Бурдуя.

Според него в дългосрочна перспектива решението е атомна енергия, като междувременно може да има други видове чиста енергия и трябва да се постави акцент върху съхранението.

Румънският министър на енергетиката посочи, че стрната му е получила 8 млрд. евро безвъзмездно финансиране от ЕС за прехода, а 3 млрд. евро се финансират по други линии. Тази седмица е обявен и най-големият проект в региона, за който са получили финансиране от 1 млрд. евро от ЕИБ.

“Насочваме се към производсто на природен газ. Имаме важен проект в Черно море и през 2027 се очаква да бъдем най-големият производител на природен газ в Източна Европа. Това е начинът да се осигурява енергия за най-големите ни градове”, каза Себастиан-Йоан Бурдуя.

Той допълни, че има търг за 460 млн. евро за договори за мощности за 2 хил. мегавата и около 850 млн. евро за модернизация на слънчеви колектори и съществивуващи мощности.

“Много мегавати слънчева и вятърна енергия се планират, но нашата цел е и съхранението. Има средства за батерии за съхранение. Надяваме се да имаме поне 4000 мегавата капацитет за съхранение – половината в ПАВЕЦ и половината за батерии. Имаме най-добрите реактори в Черна вода и в Констанца. Първите малки модулни реактори са на един час път от Букурещ и ще използваме една нова технология, наречена “Ново измерение”. Очакваме първите модулни реактори да започнат да работят в началото на 2029 г.”, обясни румънският енергиен министър.

Той коментира и темата със затварянето на въглищните централи в Румъния:

“Нашите въглишни централи се закриват. В региона, в който работят, смятаме, че бързо може да се направи преходът. Полша и други държави успяха да договорят по-дълги периоди за излизане на въглищата”, допълни Бурдуя.

Декарбонизация на топлинната енергия

Министърът на енергетиката на Република Молдова Виктор Парликов подчерта, че темата за енергийния преход има няколко общи принципа в нашия регион, но всички говорят от гледна точка на ВЕИ, не и за декарбонизацията на топлината.

“Ако погледнем реалистично как се използва енергията, тя е малка част и около 50% от енергията е топлина. Декарбонизацията на топлината обаче не е голяма част от дебата за Зеления преход. Трябва да говорим как да декарбонизираме топлинната енергия и централното отопление. Съхранението на енергия е другата тема, която трябва да се научим как да управляваме. Ако нашите електропреносни мрежи не могат да абсорбират електрификацията на транспорта, тогава как ще можем да електрифицираме всичко?”, попита той.

Парликов е категоричен, че това са въпроси, на които трябва да се намери отговор.

“Всеки иска да стане износител на зелена енергия, защото капацитетът на производство е по-голям от това, което може да се потребява. Но има нужда от инфраструктура и функционална мрежа, за да има възможност за съхранение. Въпреки че всички говорят за енергиен преход, никой в момента не може да ни каже каква е картината на бъдещето, какви технологии са необходими, за да се постигне климатична неутралност. Можем да говорим за зелен преход, но без да създадем търсене и пространство за иновациите, ще изостанем”, смята молдовският енергиен министър.

Зам.-генералният директор на ГД “Енергетика” в ЕК Матю Болдуин заяви, че пътят към един климатично неутрален ЕС е неизбежен.

“Трябва да преминем към следвашата фаза, насочена към инвестициите. Националните енергийни планове са добър инструмент за инвестиции, те са като наръчници за това как ще го направим. Очакваме България да предаде своя ревизиран енергиен план. Много средства са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и много средства се очакват във фонфа за модернизация”, посочи той.

Според него разаботването на концепция за пазара на електроенергия е важен фокус. Клинетите трябва да бъдат по-независими и по-устойчиви на шока и различните сътресения на пазара.

“Когато има интегриран пазар, ще печелим по 34 млрд. евро годишно, така че си струва да го направим. Взаимовръзката между нашите системи е ключ към енергийната трансформация и енергийната сигурност, включително интегрирането на водород, биометан, хармонизиране на качеството на газа”, обясни Матю Болдуин.

Модераторът на панела за енергийната трансформация Славчо Нейков, Председател на Института за енергиен мениджмънт, подчерта, че плановете за реформа трябва да се структуритат правилно, за да се използват средствата, и реформите да бъдат насочени по правилния начин към бъдещето.

Ролята на КЕВР

Според Славчо Нейков регулаторът играе много по-важна роля от изпълнителната власт. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира, че се извършва мащабна трансформация на ангажиментите и задачите, които стоят пред регулатора.

“Ние ще трябва да определяме т.н. енергиен микс за регулирания пазар като цени и като количество. Регулаторът ще продължава да издава лицензи за различни дейности в енергетиката, да определя тарифи и да дава регулаторната рамка за въвеждането на нови технологии. Контролът върху пазара на електроенергия и природния газ е друга наша задача. Пазарът на количествата енергия изисква много по-строго дисциплиниране на пазарните участници”, посочи той.

Иван Иванов подчерта, че ЕС прие измения, които включват нови важни функции за регулатора, сред които разширяване на обхвата, върху който той осъществява контрол, засилване на контрола върху търговията, където сделките се включват със или без минимално участие на енергийния участник, засилване на контрола върху лица от трети страни, увеличаване на размера на санкциите, които досега бяха 10% от оборота за последната финансова година и вече ще бъдат 15%.

“Увеличават се и функциите на АСЕР по отношение на събиране на информация и контрола на място. Всичко това се прави с идеята в рамките на ЕС да има интегриран пазар на енергия с еднакви правила. Регулаторът трябва да отговаря на две условия – да бъде независим и с високи нива на компетенция. Трябва да се разшири зоната, на която регулаторите могат да предлагат”, каза още Иван Иванов.

Гледната точка на бизнеса

Главният изпълнителен директор на Електрохолд България Карл Крал заяви, че Европа няма достатъчно фосилни горива и трябва да гледаме към ВЕИ, ако искаме да бъдем независими.

“Как да осигурим Европа да има достатъчно енергия за всичко? Това е въпрос, на който трябва да знаем отговора. Зелената сделка ще остане, дори и да има друго име в бъдеще. Гръбнакът зад това са мрежите и без инвестиции в мрежи за електрификация, няма как да направим този преход. Има нужда от удвояване на инвестициите в тях”, категоричен е той.

Карел Крал посочи, че има много технически въпроси от гледна точка на ценообразуване на цената за бизнеса.

“Чухме как регулаторът ще засили контрола върху пазарните участници, но трябва да се помисли как да се променят тарифните структури, за да се мотивират потребителите и производителите. Ако не използваме ефективно тези мрежи, преходът няма да се случи. В България все още сме с дневна и нощна тарифа и нощната е много по-евтина от самата себестойност на енергията. Затова нощната се използва повече от дневната, а през деня фотоволтаиците произвеждат много енергия”, обясни той.

По думите му енергия ще се произвежда все повече от ВЕИ и ще печели този, който намери начин как да съхрани енергията и да я върне в мрежата когато трябва.

Славчо Нейков подчерта, че енергийният сектор не е социален, а пазарен сектор и ролята на държавата трябва да бъде ясно разграничена.

“Дисциплинирането трябва да е не само от регулатора, но трябва да има и чуваемост от другите страни, преди налагане на решения. Има огромна нужда от инвестиции, но те трябва да имат и своята възвръщаемост и ролята на регулатора тук е ключова”, каза председателят на Института за енергиен мениджмънт.

Роб Добинс, Ръководителят на отдел “Партньорства и международни активи” в OMV Petrom, Румъния, каза, че за да се случи всичко това, е необходима иновацията.

“Природният газ според нас е преходно гориво и трябва да сме готови с въозбновяемите източници на бъдещето. Сигурността на доставките също е важна”, коментира той.