Гърция разкри амбициозен план за увеличаване до 82% на производството на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) до 2030 г. Предишната цел на страната, заложена в плана от 2019 г., бе 66%, съобщава esgnews.com. За тази цел Гърция се нуждае от приблизително 95 милиарда евро допълнителни инвестиции до 2030 г.
Планът на южната ни съседка е в съответствие с целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газовве с поне 55% до 2030 г. Гърция предостави преразгледан национален енергиен и климатичен план, който значително повишава нейните цели за възобновяема енергия, като ще се стреми да постигне 82% дял на ВЕИ от производството на енергия в страната до 2030 г. Актуализираното предложение ще бъде представено на Европейската комисия за одобрение.
Този ход позиционира Гърция като водещ участник в по-широката цел на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове. Планът на всяка държава-членка на ЕС в областта на енергетиката и климата очертава нейния конкретен принос към тази обща цел, предоставяйки пътна карта за инвестиции в енергийния сектор.
Потенциал за възобновяеми енергийни източници
С изобилие от слънчева светлина и благоприятни условия, Гърция е удвоила производството на слънчева и вятърна енергия от 2014 г. насам и е затворила повечето си електроцентрали, работещи с въглища.
„Гърция вече е надхвърлила предишните си цели за използване на възобновяема енергия и намаляване на емисиите.“
Така гръцкият министър на енергетиката и околната среда Теодор Скилакакис подчерта напредъка на страната. Скилакакис обаче предупреди, че актуализираният план може да не се справи напълно с непосредствените въздействия от изменението на климата, които вече засягат страната.
„Преобладаващото мнение е, че ще успеем да предотвратим климатичната криза, преди тя да се случи… но климатичната криза вече е тук, с огромни икономически и фискални последици“, каза той по време на пресконференция, отбелязвайки необичайно високите температури от 34°C през октомври.
Гърция наскоро беше изправена пред катастрофални горски пожари и наводнения, събития, които учените свързват с повишаването на глобалните температури. Тези бедствия натовариха финансите на нацията, които все още се възстановяват от икономическата криза от 2015 г. Сега правителството се бори с разходите за отстраняване на щети и модернизиране на инфраструктурата, за да издържи на екстремни климатични условия.
Дългосрочни цели
За да изпълни новите цели, Гърция ще се нуждае от около 95 милиарда евро допълнителни инвестиции до 2030 г. Тази инвестиция ще финансира подобрения в енергийната ефективност на сградите, разширяване на капацитета за слънчева и вятърна енергия и подобряване на енергията системи за съхранение.
До 2050 г. се предвижда общите инвестиции да достигнат 330 милиарда евро, подкрепяйки дългосрочната цел на Гърция за постигане на климатична неутралност. Ревизираният план увеличава целта за намаляване на емисиите на Гърция до 58,6% до 2030 г., което е значително по-високо от намалението от 43%, определено в плана за 2019 г.
Амбициозните цели дават добър пример за други държави-членки на ЕС и сигнализират за значителни възможности за инвеститори и заинтересовани страни в сектора на възобновяемата енергия.