Сградите и транспортът са двата най-важни сектора за декарбонизация, за да се постигнат целите на ЕС за климата до 2030 г. Те имат най-пряко въздействие върху гражданите на ЕС във всекидневието им, тъй като изборът да се предприемат енергийни ремонти или да се купи ново електрическо превозно средство е решение, което включва значителни разходи.
Това пишат в статия за Euractiv Угне Келиаускайте – научен асистент, Бен МакУилиъмс – асоцииран сътрудник, Джовани Сгаравати – анализатор на изследванията в областта на енергетиката и климата и Симоне Таляпетра – старши сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel.
Основен проблем в основата на бавния темп на декарбонизация в тези два сектора досега е неуспехът да се определят цените на външните ефекти. За да коригира това, ЕС въведе със Зелената сделка нов въглероден пазар, Системата за търговия с емисии (ETS II), която определя цената на CO2 при използване на изкопаеми горива за отопление на околната среда и вътрешно горене за транспорт.
Това е незаменим политически инструмент за ускоряване на декарбонизацията на ЕС. В края на краищата установената ETS, обхващаща електроенергийния и промишления сектор, помогна за намаляване на емисиите в тези сектори с 47% под нивата от 2005 г., поставяйки ги на път да постигнат целта за 2030 г. от -62%.
Нужда от ясна стратегия
Декарбонизирането на сградите и транспорта обаче не трябва да бъде оставено само на цените на въглеродните емисии, тъй като в крайна сметка това може да се окаже твърде скъпо за крайните потребители, предизвиквайки социална и политическа реакция. Държавите от ЕС се нуждаят от ясна стратегия за това как предвиждат подкрепа за потребителите и подробно описание на ключовите политики, които искат да приложат, за да улеснят екологичните инвестиции преди пълното въвеждане на ETS II през 2027 г. и до 2030 г., когато цените ще се движат свободно.
За да предпази уязвимите граждани от по-високите разходи от ETS II, ЕС правилно създаде Социален климатичен фонд. От 2026-2032 г. фондът ще разполага с максимум 65 милиарда евро приходи от ETS II и страните трябва да допринесат с поне още 25 процента към своите планове за това как да изразходват приходите, увеличавайки ресурсите на фонда до поне 87 милиарда евро.
До края на юни 2025 г. държавите ще трябва да представят на Европейската комисия своите планове за това как искат да изразходват парите. От основно значение е тези планове за социален климат да бъдат изготвени по възможно най-задълбочения начин, тъй като само ефективното използване на фонда ще позволи на уязвимите потребители да извлекат ползите от чистия преход, като изградят обществена подкрепа.
Важно е да се подчертае, че повечето от приходите от ETS II ще се управляват директно от националните правителства. Ако приемем, че въглеродната цена на ETS II е 60 евро, през годините 2026-2032 г. общите приходи, управлявани на национално ниво, ще достигнат около 275 милиарда евро, или две трети от общите очаквани приходи от 362 милиарда евро.
Правителствата трябва да използват тези ресурси, за да подкрепят внедряването на решения с ниски емисии в транспорта и отоплението или за смекчаване на социалните въздействия. Това създава компромис между компенсирането на потребителите и насърчаването на нисковъглеродни инвестиции, както и между мерките за подкрепа за декарбонизация на отоплението и охлаждането или транспорта.
Що се отнася до сградите, страните се споразумяха за преработката на Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD), като подробно описват целите за спестяване на енергия за жилищни, търговски и обществени сгради. Страните от ЕС трябва да приемат сериозно целите на EPBD и да прилагат политики за ускоряване на реконструкциите на сградите и приемането на чисто отопление.
Ако не го направят, целите на ЕС в областта на климата ще станат недостижими и разходите за превръщане на битовото отопление в обект на търговия с емисии може да бъдат почти два пъти по-високи от разходите за подпомагане на домакинствата по време на енергийната криза през 2022 г.
Правителствата обаче заделиха 540 милиарда евро енергийни субсидии за крайните потребители по време на енергийната криза, което предполага, че приходите от високите цени на ETS II също ще бъдат върнати на домакинствата като компенсация.
Инвестиционна дупка
Постигането на целите на EPBD изисква запълване на инвестиционна дупка от около 150 милиарда евро годишно до 2030 г. Това е обезсърчаваща, но осъществима цел.
Чрез оползотворяване на спестяванията на енергия от електрификация и преоборудване, за да се намалят първоначалните разходи за обновяване, недостигът на инвестиции може да бъде повече от наполовина. Освен това ефективното използване на фондовете на ЕС и приходите от търговия с емисии допълнително ще намалят разликата.
Необходима е комбинация от грантове, преференциални заеми и задължения, тъй като нито една политика няма да ускори енергийното обновяване. Даването на приоритет на безвъзмездните средства за най-лошите сгради, често обитавани от уязвими потребители, ще донесе както климатични, така и социални ползи.
Традиционните публични субсидии не са ангажирали успешно банковия сектор, който сега трябва да помогне за насърчаване на частно-публични механизми за финансиране. Държавите също трябва да коригират относителните цени на енергията за отопление чрез данъчно облагане и субсидии и да разширят обслужването на едно гише, за да рационализират процеса на обновяване за потребителите.
До 31 декември 2025 г. държавите от ЕС трябва да представят на Комисията своите проекти на национални планове за обновяване на сгради, в които се изясняват прилаганите и планираните политики, нуждите от инвестиции, източниците и мерките за финансиране и административните ресурси за обновяване на сгради.
Внимателната подготовка на тези документи ще бъде от основно значение за предотвратяване на обратната реакция от прибързани мерки, както се вижда в Германия със забраната на котлите с изкопаеми горива, както и за гарантиране на дългосрочни непрекъснати политики, които също са фискално устойчиви.
Въпреки това, дори при най-ефективното използване на публичните разходи и приходите от ETS II – оценени на 30 милиарда евро на година за енергийни реновации – продължава да съществува разлика от 20 милиарда евро годишно. Следователно е важно ЕС да остави достатъчно поле за фискална маневра на държавите-членки, за да предприемат необходимите инвестиции в този ключов сектор за декарбонизацията на континента.
http://www.turbulence.tech