Десетте най-скъпоструващи климатични бедствия през 2024 г.

Десетте най-скъпоструващи от финансова гледна точка климатични бедствия през 2024 г. са имали въздействие от над 3,8 милиарда евро, според нов доклад на Christian Aid. Проучването на благотворителната организация установява, че в Европа са се случили три от десетте най-скъпи бедствия, с бурята Борис в Централна Европа и наводненията в Испания и Германия, съобщава euronews.com.

Повечето от оценките се основават само на застраховани загуби, което означава, че истинските финансови разходи вероятно ще бъдат по-високи, тъй като човешките разходи често не са отчетени, казва организацията.

Докладът също така подчертава десет екстремни метеорологични явления, които не са натрупали достатъчно големи застраховани загуби, за да влязат в първите десет, но са също толкова опустошителни и често засягат милиони хора. Те включват няколко събития в по-бедните страни, където много хора нямат застраховка и където данните са по-малко достъпни.

„Този ​​доклад е отрезвяващо напомняне, че изменението на климата не може да бъде пренебрегнато и всъщност ще се влошава много, докато не направим нещо, за да го спрем. Политиците, които омаловажават неотложността на климатичната криза, служат само за да навредят на собствения си народ и да причинят неописуемо страдание по света.“, казва Джоана Хей, почетен професор по атмосферна физика в Imperial College London.

Най-скъпото климатично бедствие в света бе в САЩ

Докладът установява, че САЩ са понесли тежестта на най-скъпоструващите климатични бедствия през 2024 г., като ураганът Милтън от октомври оглавява списъка като най-голямото еднократно събитие с щети от 60 милиарда долара (57,5 милиарда евро) и 25 смъртни случая.

Ураганът Хелене, който удари САЩ, Куба и Мексико през септември, е следващият с 55 милиарда долара (53 милиарда евро) и 232 смъртни случая.

Всъщност САЩ бяха засегнати от толкова много скъпоструващи бури през годината, че дори когато ураганите бяха премахнати, другите конвективни бури струваха повече от 60 милиарда долара (57,5 милиарда евро) щети и убиха 88 души.

Нито една част от света не беше пощадена от осакатяващите климатични бедствия през 2024 г. Наводненията в Китай струваха 15,6 милиарда долара (15 милиарда евро) и убиха 315 души. Тайфунът Яги удари югозападна Азия, убивайки повече от 800 души. Яги достигна сушата на 2 септември във Филипините, преди да премине към Лаос, Мианмар, Виетнам и Тайланд, където предизвика свлачища и внезапни наводнения и повреди стотици хиляди домове и земеделска земя.

Европа пострада от 3 от 10-те най-скъпоструващи климатични бедствия в света. Бурята Борис в Централна Европа и наводненията в Испания и Германия струват общо 13,5 милиарда евро. Тези събития убиха 258 души – 226 от които бяха при наводненията във Валенсия през октомври.

Обединеното кралство не попадна в списъка тази година, но през декември Агенцията по околната среда предупреди, че една четвърт от имотите в Англия (около осем милиона) може да бъдат изложени на риск от наводнения до 2050 г. поради изменението на климата.

Климатичните бедствия струват по-малко на бедните нации

Докато челната десетка се фокусира върху финансовите разходи – които обикновено са по-високи в по-богатите страни, защото те имат по-висока стойност на имотите и могат да си позволят застраховка – някои от най-опустошителните екстремни метеорологични явления през 2024 г. удариха по-бедните нации.

Много от тях също са страни, които са допринесли малко за причиняването на климатичната криза и имат най-малко ресурси за реагиране. Те включват циклона Чидо, който опустоши островите Майот през декември и може да е убил повече от хиляда души.

Тежка суша в Колумбия доведе до намаляване на части от река Амазонка с 90%, заплашвайки поминъка на местните народи, които разчитат на нея за храна и транспорт. Горещите вълни засегнаха 33 милиона души в Бангладеш, като същевременно влошиха хуманитарната криза в Газа.

Западна Африка беше засегната от ужасни наводнения, които засегнаха повече от 6,6 милиона души в Нигерия, Чад и Нигер. В Южна Африка най-тежката суша в паметта на живите засегна повече от 14 милиона души в Замбия, Малави, Намибия и Зимбабве.

Christian Aid казва, че тези екстремни събития подчертават необходимостта от по-спешни действия за намаляване на въглеродните емисии и ускоряване на прехода към възобновяема енергия. Той също така подчертава значението на осигуряването на финансиране за уязвимите хора.

„Човешкото страдание, причинено от климатичната криза, отразява политическия избор. Бедствията се подсилват от решенията да продължим да изгаряме изкопаеми горива и да позволим емисиите да се повишат. През 2025 г. трябва да видим правителствата да ръководят и предприемат действия за ускоряване на зеления преход, намаляване на емисиите и финансиране на техните обещания.“, казва главният изпълнителен директор на Christian Aid Патрик Уат.