Страните остават далеч от съгласие по най-голямата задача на предстоящата среща на COP 29, а именно да договорят нова цел за финансиране, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с изменението на климата, съобщава Reuters.
Документ за преговори, публикуван от климатичния орган на ООН в четвъртък, излага разногласията между нациите преди срещата в Баку следващия месец, където преговарящите ще се опитат да придвижат напред някои от най-трудните въпроси.
Документът предлага седем варианта, отразяващи конкурентните позиции на страните, за евентуално споразумение на COP29. Новата цел ще замени сегашния ангажимент на богатите нации да предоставят 100 милиарда долара всяка година за финансиране на климата на развиващите се страни.
Уязвимите и развиващите се страни искат много по-голяма цел за финансиране.
„Изминахме дълъг път, но все още има ясно различни позиции, които трябва да преодолеем“, казва президентът на предстоящата среща на високо равнище COP29 Мухтар Бабаев.
Бабаев, който е министър на екологията и природните ресурси на Азербайджан, заяви, че председателството на COP29 ще организира интензивни преговори по финансовата цел преди срещата на върха на COP29 в Баку през ноември.
Разминавания в позициите на държавите
Една от опциите в документа поставя цел за развитите страни да предоставят 441 милиарда долара всяка година под формата на безвъзмездни средства, съчетани с цел за мобилизиране на общо 1,1 трилиона долара финансиране от всички източници, включително частно финансиране, годишно от 2025 до 2029 г.
Този вариант отразява позицията на арабските страни.
Друг вариант, отразяващ преговорната позиция на ЕС, определя глобална цел за финансиране на климата от повече от 1 трилион долара всяка година – включително вътрешните инвестиции на държавите и частното финансиране – която ще бъде по-малка сума, предоставена от страни “с високи емисии на парникови газове и икономически възможности“.
ЕС поиска Китай – най-големият замърсител в света и втората по големина икономика – да допринесе за новата цел за финансиране на климата. Китай обаче е класифициран като развиваща се страна от ООН според система, разработена през 90-те години на миналия век, която се използва и днес. Пекин отхвърля идеята, че трябва да плаща за финансиране на климата пари, плащани предимно от богатите страни на бедните.
Друг вариант в документа, отразяващ позицията на Канада, предполага, че участниците трябва да се определят въз основа на емисиите и доходите на глава от населението – мярка, която може да добави и Обединените арабски емирства, Катар и други.
Преговарящите очакват, че въпросът “кой трябва да плати” ще бъде едно от най-големите препятствия пред постигането на финансова сделка на COP29.
http://www.turbulence.tech