Европа не е подготвена за климатична катастрофа

Бедствията, свързани с климата, са стрували на Европа повече от 77 милиарда евро миналата година. Тези разходи обаче могат да бъдат намалени с по-добри данни и стратегии за финансиране.

Поредица от доклади, публикувани миналата седмица от Световната банка в партньорство с Европейската комисия, рисуват тревожна картина на готовността на Европа да се справи с последиците от изменението на климата през следващите години, предава Euractiv.

Сред най-тревожните констатации е следната: Европейският съюз може да загуби седем процента от своя БВП, за да се справи с последиците от изменението на климата до 2030 г.

Бедствия и щети

2023 г. беше най-горещата година в Европа в историята, а метеорологичните явления, свързани с изменението на климата, струват повече от 77 милиарда евро, се казва в доклад на Световната банка. И докато европейските страни предприемат големи стъпки, за да се подготвят за тези въздействия, експертите заключават, че трябва да се направи повече – особено в критични сектори като тези, които предоставят услуги за реагиране при спешни случаи.

В половината от държавите-членки на ЕС, например, има противопожарни станции, разположени в райони, които са изправени пред опасност от повече от едно природно бедствие.

„Подобна липса на подготовка за службите за спешна помощ вече е оказала въздействие“, казва Зузана Стантън-Гедес, старши специалист по управление на реакцията при бедствия към Световната банка.

„По време на горските пожари в Гърция през 2023 г. пациентите трябваше да бъдат евакуирани от многопрофилната болница в Александруполис заради местоположението ѝ, а по време на наводненията в Германия през 2021 г. противопожарните станции престанаха да работят, защото бяха в зоната на наводнение. Докладът показва, че критична инфраструктура като противопожарни и полицейски участъци, болници, училища, пътища и електропроводи често се намират в райони, които са уязвими на множество опасности, включително наводнения, горски пожари, земетресения и свлачища. Подготовката за бедствия и климатични сътресения е изключително важна за политиците в Европа и тези доклади предоставят инструменти, данни и доказателства за повишаване както на готовността за бедствия, така и на устойчивостта на климатичните сътресения за хората“, обяснява Стантън-Гедес.

Време за действие

Но това не означава, че европейските законодатели не правят нищо. На европейско ниво има Стратегия на ЕС за адаптиране, Директива на ЕС за наводненията и различни аспекти на Европейската Зелена сделка, насочени към адаптирането. Докладите съдържат няколко примера за най-добри практики и от националните правителства.

„Португалия е инвестирала много в цялостна превенция и готовност за горски пожари, например с изследвания и модерни анализи, действия на ниво общност, реформи към интегрирано управление на пожари в дивата природа и управление на горивата. Усилията на Португалия вдъхновиха други страни да предприемат подобни действия. Нидерландия е добре познат пример за управление на риска от наводнения – с комбинация от мерки и инвестиции – включително базирани на природни решения. Италия инвестира и стимулира многофункционално обновяване на обществени и частни сгради и интегриране на сеизмична безопасност и енергийна ефективност. Много европейски градове също са разработили местни планове и инициативи за адаптиране към климата, като зелена инфраструктура, управление на горещите вълни или подобряване на управлението на риска от наводнения. Градове като Виена и Залцбург в Австрия се справят с градската топлина чрез комбинация от действия, вариращи от озеленяване и използване на отразяващи строителни материали до мерки за енергийна ефективност и инвестиции в устойчиви видове транспорт“, обяснява Стантън-Гедес.

Използване на данни за финансиране на адаптацията

Един от докладите се занимава специално с въпроса как да се финансира повишената готовност за адаптиране към климата. Документът отбелязва, че ранната инвестиция е много по-рентабилна от по-късната инвестиция и че приоритизирането е най-добрият начин за фокусиране на разходите. Това означава, че държавите трябва да съсредоточат финансирането си върху по-изложени на риск райони или активи, които могат да бъдат уязвими на въздействието на бедствия и да изложат хората на опасност или да причинят сериозни смущения, като например остаряла инфраструктура или критични мрежи.

В доклада се отбелязва, че са необходими повече изследвания и данни за това къде са тези уязвимости и какви разходи ще бъдат включени в отстраняването на ситуацията. Анализът предлага държавите да разработят „пътища за адаптиране към климата“, които определят посоката на действие, комбинирайки настоящи и бъдещи данни за климатичния риск.

Като се има предвид текущата информация, докладът изчислява, че разходите за адаптиране към климата ще варират между 34 и 110 евро на човек годишно, в зависимост от това къде живее. Общите разходи за адаптиране в Европейския съюз до 2030 г. биха могли да бъдат между 15 милиарда евро и 64 милиарда евро годишно – което предполага необходим мащаб на финансиране за адаптиране между 0,1 и 0,4 процента от БВП на ЕС.

„Пътеките за адаптиране комбинират нуждите и приоритетите във всички икономически и административни сектори“, обяснява Солене Денглер, старши специалист по адаптиране към изменението на климата в Световната банка, който е работил по доклада.

„Това означава, че държавите трябва да извършат повече и по-добри проучвания както на национално, така и на секторно ниво, за да идентифицират пропуските в адаптацията, разходите и ползите от мерките за адаптация и да проследят разходите за адаптация и изпълнението“, казва още Денглер.

Докладът заключава, че ще бъде необходимо значително увеличаване на публичното, частното и смесеното финансиране и че инвестиционното планиране и финансовите стратегии все още нямат адекватна информация за разходите за адаптиране към изменението на климата на национално ниво и на ниво ЕС.