11.10.2024

Един месец до COP29: Защо конференцията в Баку се нарича „финансов COP“?

Точно един месец остава до стартирането на следващата конференция на ООН за климата, COP29, която ще се проведе в столицата на Азербайджан Баку. В продължение на почти две седмици от 11 до 22 ноември човечеството ще очаква световните лидери да засилят действията в областта на климата и да предоставят по-силна защита на онези, които са на първа линия, предава Евронюз.

COP29 е окачествена като „финансов COP“, защото е време държавите да си поставят нова глобална цел за финансиране на климата. Преди COP30 в Бразилия следващата година те също трябва да представят по-строги национални ангажименти за климата.

И след някои успехи на COP28 в Дубай миналата година – включително официалното стартиране на нов фонд за загуби и щети за жертвите на климатичните промени – развиващите се страни са нетърпеливи вече поетите ангажименти да бъдат спазени и подобрени.

Какво беше договорено на COP28?

Както се изисква от Парижкото споразумение, което ръководи глобалните действия в областта на климата от 2015 г. насам, основният резултат, договорен на COP28, беше първата в историята „глобална инвентаризация“.

За първи път на COP по въпросите на климата окончателният текст всъщност назова конкретно изкопаемите горива – и призова всички страни да се отклонят от тях.

Също така държавите бяха призовани да допринесат за глобалното утрояване на капацитета за възобновяема енергия до 2030 г.

След историческото споразумение за създаване на фонд за загуби и щети на COP27 – за ефективно компенсиране на уязвимите от климата страни – COP28 успя официално да стартира фонда.

Сега в Баку остава да се уточнят по-фините подробности, преди средствата да започнат да се насочват към нуждаещите се нации следващата година.

Защо COP29 се нарича „финансов COP“?

За първи път от 15 години страните ще трябва да се съгласят с нова цел за глобално финансиране, известна като новата колективна количествена цел за финансиране на климата (NCQG).

Това ще актуализира целта, поставена през 2009 г., когато развитите страни обещаха да мобилизират 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни да смекчат и адаптират климатичните промени. Обещание, което успяха да изпълнят едва през 2022 г.

Със задълбочаването на кризата действителният размер на финансирането за климата, от което развиващите се страни сега се нуждаят, се оценява на около 500 милиарда долара до над 1 трилион долара годишно. Има големи предизвикателства за преодоляване на минимума и максимума, на който развитите страни ще се съгласят.

Освен общата цифра, на COP29 ще има много спорове относно условията на NCQG, като кои ще бъдат донорската база и реципиентите, колко ще дойдат от публични и частни източници и дали средствата ще бъдат под формата на грантове или заеми.

Каква е позицията на ЕС по отношение на финансирането на климата?

Министрите от ЕС одобриха своите заключения относно финансирането на климата по-рано тази седмица, като се ангажираха да продължат колективно да мобилизират 100 милиарда долара годишно до 2025 г. и да определят „амбициозна“ NCQG за след това.

Очаква се Съветът да приеме своя окончателен мандат за преговори за COP29 на 15 октомври. Понастоящем в текста за финансиране на климата се подчертава, че международното публично финансиране трябва да бъде в основата му и да се осигурява от по-широка база от участници, включително от онези държави, които са в състояние да дадат своя принос.