ЕК затяга контрола върху спешната употреба на пестициди

Европейската комисия иска да затегне правилата за спешна употреба на забранени в ЕС пестициди. Това гласи проект на нов документ с насоки, видян от Euractiv. Според предложението страните-членки не могат да разрешат употребата на вещества, които са изрично забранени в рамките на блока.

Преработените насоки от Комисията, последно актуализирани през 2021 г., ще бъдат обсъдени по време на закрито заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (SCoPAFF) на 22 и 23 май.

Документът предлага тълкуване на решение от 2023 г. на Съда на ЕС (CJEU) относно ограниченията за временни дерогации, позволяващи засяването на семена, третирани с токсични за пчелите неоникотиноиди.

„Държавите-членки не могат да издават спешни разрешения за продукти, съдържащи активно веществa за употреби, забранени в одобрението. Това се отнася и за активни вещества, за които одобрението е изтекло, но съдържа ограничения преди изтичането. Така ще се гарантира защитата на здравето и/или околната среда“, гласи последната версия на проекта.

През 2018 г. Европейската комисия забрани имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин – всички неоникотиноиди, вредни за пчелите и другите опрашители – с изключение на оранжерийните култури.

Държавите-членки заобиколиха забраната, като се позоваха на член 53 от Регламент 1107/2009, позволявайки „спешни“ разрешения за пускане на пазара за ограничени продукти или неодобрени от ЕС продукти за период до 120 дни. Съдът на ЕС обаче постанови, че страните не могат да продължат да разрешават семена, покрити с неоникотиноид, тъй като те са „изрично забранени“ от законодателството на ЕС.

Съпротива

Тълкуването на това решение от Комисията е отразено в новото предложение, което изисква одобрението на държавите-членки.

Източници, близки до преговорите, казаха пред Euractiv, че някои страни, включително Испания, Гърция, Полша и Естония, се обявяват за по-тясно тълкуване на решението на съда, като се застъпват за прекратяване на дерогациите само за неоникотиноиди, а не за други забранени вещества.

Въпреки решението от януари 2023 г., държавите-членки продължиха да използват член 53 за разрешаване на неоникотиноиди и други ограничени пестициди.

Например Румъния е разрешила токсичен за пчелите имидаклоприд многократно, като последното разрешение е през януари тази година. Освен това Румъния, Латвия и Чехия разрешиха тиаметоксам.

Испания и Гърция разрешиха използването на сулфоксафлор, инсектицид със свойства, подобни на неоникотиноидите, забранен за употреба на открито в ЕС от 2022 г. поради токсичността му за опрашителите.

Задълбочена оценка

Друг ключов аспект на новите насоки е акцентът върху заявителите, които предоставят задълбочена оценка, демонстрираща необходимостта от дерогация в съответствие с изискванията, посочени в регламента на ЕС.

„Държавите-членки трябва да предоставят спешно разрешение само ако тяхната стабилна оценка на всички уместни фактори на полученото заявление показва ясно, че изискванията на член 53 са изпълнени“, се посочва в документа.

Текстът също така подчертава, че „тежестта на доказване“ пада върху кандидатите за спешни разрешения, които варират от земеделски кооперации, регионални правителства или производители на пестициди.

Вратички

Въпреки тълкуването на Комисията, вратичките, позволяващи други неразрешени вещества, вероятно ще продължат да съществуват, тъй като Съдът на ЕС се произнесе само срещу изрично забранени вещества.

За вещества, които не са одобрени в ЕС, независимо дали поради липса на заявление, оттегляне по време на оценка или текуща оценка, могат да бъдат предоставени спешни разрешения за справяне със сериозни опасности.

В такива случаи държавите-членки се съветват да вземат предвид последните заключения на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) относно пестицида.

Документът също така подчертава значението на избягването на повтарящи се спешни разрешения за неодобрени вещества до възможно най-голяма степен, отбелязвайки, че държавите-членки се опитват да решат повтарящи се нужди на фермерите.

Предложението обаче признава, че времето, необходимо за одобряване на нов продукт за борба с вредителите, е дълго и може да доведе до необходимост от спешно разрешение за неодобрено вещество.

Например, френското правителство наскоро разреши използването на продукт за биоконтрол – разтвори за борба с вредителите, получени от естествени източници – на базата на неодобрена ароматизирана молекула за отблъскване на листни въшки от култури от захарно цвекло.