След години на законодателна работа по Европейската зелена сделка, целите на Европа за климата и енергията за 2030 г. вече са твърдо поставени. Истинското предизвикателство, което предстои, е да се гарантира, че те се изпълняват ефективно.
Това пишат в свой анализ в Euractiv Киара Мартинели, директор на CAN Европа; Жереми Суиса, директор на Notre Affaire à Tous; Кристоф Балс, директор на Germanwatch; Киара Бренан, директор на Environmental Justice Network Ireland; Люси Грейл, координатор в A Sud Ecologia e Cooperazione; Мариаграция Мидула, ръководител на климата и енергията във WWF Италия.
В центъра на тази фаза на изпълнение са Националните енергийни и климатични планове (NECP) – основни насоки, които очертават как всяка държава-членка на ЕС възнамерява да изпълни ангажиментите си в областта на климата. Тези планове определят как страните ще намалят емисиите, постепенно ще премахнат изкопаемите горива и ще внедрят възобновяема енергия през това десетилетие. Но повече от това, NECP са предназначени да осигурят справедлив преход, като гарантират, че преминаването към икономика без изкопаеми горива е от полза за всички граждани, особено за най-уязвимите.
Последните ревизии на тези NECP показват тревожна липса на амбиция в областта на климата и в най-добрия случай двойственост по отношение на правното съответствие с върховенството на правото на ЕС. Много правителства пропуснаха крайния срок за подаване през юни 2024 г. за своите ревизирани NECP, а тези, които го изпълниха, изготвиха планове, изпълнени със сериозни недостатъци. Ранните оценки на неправителствени организации в цяла Европа – във Франция, Германия, Ирландия, Италия и Швеция – разкриват значителни пропуски, които не само застрашават целите на ЕС в областта на климата, но и обещанието за справедлив преход.
Проблеми с националните планове
Един ярък проблем е разликата между националните цели в областта на климата и енергията, които са правно обвързващи съгласно правото на ЕС, и политическите ангажименти, представени в NECP. В някои случаи плановете показват, че държавите не възнамеряват да постигнат тези цели, което е явно нарушение на законодателството на ЕС и подкопава колективните усилия за намаляване на емисиите.
Друг критичен неуспех е запазването на субсидиите за изкопаеми горива. Въпреки ясните правни задължения за постепенно премахване на тези субсидии, много държави-членки не са посочили как или кога ще направят това. Продължавайки да подкрепят замърсяващите индустрии, тези страни забавят прехода към възобновяема енергия, поставяйки се в бъдеще на екологична и икономическа уязвимост.
Още един проблем – общественото допитване е основно изискване съгласно законодателството на ЕС, предназначено да гарантира, че общностите, работниците и гражданското общество са част от оформянето на политиките, които ще ги засегнат. Повечето държави членки обаче не предоставиха достатъчно възможности на обществеността да се ангажира смислено с изготвянето на техните преразгледани NECP. Изключването на гражданите от процеса на вземане на решения не само подкопава доверието, но също така създава риск от създаване на политики, които не отговарят на нуждите на най-засегнатите от климата и енергийния преход.
Справедливият преход не е незадължителна добавка към политиката за климата – той е централен стълб. Преходът трябва да се управлява по начин, който разпределя широко ползите и подкрепя онези, които са изложени на риск да бъдат изоставени назад в процеса. NECP са предназначени да гарантират, че действията в областта на климата и социалната справедливост вървят ръка за ръка. Тъй като обаче много NECP не отговарят на законовите изисквания за справяне със социално-икономическите въздействия на енергийния преход, обещанието за справедлив преход е в сериозна опасност.
ЕК трябва да засили действията си
Това е мястото, където Европейската комисия трябва да засили действията си. Комисията има правомощието – и отговорност – да гарантира, че държавите-членки спазват законите, които са приели демократично. Въпреки това в миналото ЕК беше бавна и неохотна да предприеме правни действия срещу държави-членки, които не отговарят на изискванията. Това колебание трябва да приключи. Залозите са твърде високи, а цената на бездействието е значителна.
И докато Европа преминава от създаване на политики към прилагане, има сигнали, че новата Комисия може да заеме по-твърда позиция. В писма до номинираните за комисари по въпросите на климата и енергетиката Вопке Хукстра и Дан Йоргенсен председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен подчерта, че успехът на тази Комисия ще се оценява по способността ѝ да изпълни целите на Европейската зелена сделка.
Тя изрично ги инструктира да използват всички налични инструменти за правоприлагане, включително процедури за нарушение, за да гарантират, че държавите членки изпълняват своите правни задължения и ангажименти по отношение на климата. Комисията трябва да действа решително и трябва да е готова да започне процедури за нарушение не само срещу закъснелите, но и срещу онези, чиито планове не отговарят на законовите изисквания. NECP не са просто регулаторни отчети, изисквани от правото на ЕС – те са мостът на Европа между климатичните цели и промените в реалния свят. Комисията трябва да действа сега, за да гарантира, че този мост е достатъчно здрав, за да поддържа справедливата, честна и устойчива Европа, която е обещана на нейните граждани.
http://www.turbulence.tech