Емоционална интелигентност и емпатията като ключово умение ‎

В свят, изпълнен с динамични промени, все по-голяма важност на работното място придобива ‎емоционалната интелигентност. По същество, емоционалната интелигентност, или ‎EQ, е способността човек да управлява собствените си емоции и да разпознава правилно ‎емоциите на другите. EQ помага на хората, да се справят с постоянно променящата се среда, ‎подобрява справянето със стресови ситуации в ежедневието и в резултат подобрява баланса ‎между работата и личния живот. ‎

В детайл

Компонентите на EQ са два по два. Това са познаването и управлението, съответно на ‎собствените емоции и на тези на другите. Познаването на себе си включва силните и слаби страни, както и управлението на собствените ‎емоции‎. Разбирането на емоциите и нуждите на другите, както и управлението на ‎взаимоотношенията с другите са също част от EQ. Не винаги човек може да контролира ‎емоциите, които изпитва, но би могъл да управлява своите реакции, провокирани от тях. ‎

Емпатия

Проявяване на емпатия е способността човек да се постави на мястото на друг, за да разбере ‎неговите чувства и мотивацията за неговите действия. За да става човек по-емпатичен, може да развива уменията си чрез активно слушане. Това ‎означава чуване и разбиране на смисъла на думите, изречени от другите и е по-трудно, ‎отколкото звучи. Други начини ‎за развиване на емпания е активното търсене на различни гледни точки, за да се подобри ‎разбирането на околните. Любопитството към другите и четенето за различни култури ‎обогатява човек и умението му/ѝ да се поставя „в обувките“ на другите. ‎

Разликата между емпатия и съжаление

Емпатията има четири компонента. Те са приемането на перспективата на друг човек, възпиране ‎от осъждане на някого, разпознаване на емоциите на другите и комуникиране. Когато човек ‎изпитва силни емоции, емпатично е когато някой му/ѝ сподели, че го/я разбира и че не е ‎необходимо да минава през този период сам/а.

Изразяване на съжаление е когато човек се ‎опита да смекчи чутото, като търси положителното в това и каже нещо като „може да е по-лошо“ ‎или „поне не е това“ (имайки предвид нещо по-лошо или визирайки нещо, през което минава ‎някой друг). При момент на споделяне на нещо трудно и лично с друг човек, по-добър отговор е ‎‎„не знам какво да кажа, но ти благодаря, че сподели с мен“. ‎