След обявяването на Зеления пакт и приемането на Пакета „Чиста енергия за всички европейци“, залагащи по-високи цели за намаляване на въглеродните емисии, за увеличаване дела на ВЕИ и за постигане на по-висока енергийна ефективност, страните-членки на Европейския съюз трябваше да изготвят национални интегрирани планове за енергетика и климат.
Министерството на енергетиката публикува на 13 юни 2024 г. актуализация на Интегрирания национален план „Енергетика и Климат“ (ИНПЕК) и днес се проведе обсъждане на заинтересованите страни, организатор на което бе сп. Ютилитис. Деканът на Стопански факултет на СУ “Св. Климент Охридски” доц. д-р Атанас Георгиев бе модератор на събитието. Той обясни, че интегрираният национален план трябва да се актуализира през две години.
“България има възможност да постигне амбициозните цели в областта на декарбонизацията. Трябва да формираме едно виждане за това как да се декарбонизира икономиката по един устойчив начин. Работната група започна работа миналата година с участието на експерти от различни ведомства. Първоначалният вариант на актуализирания план бе представен в края на миналата година, но аналитичната част бе разработена в началото на тази година”.
Това обясни зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов в началото на обсъждането. Той посочи и най-важните акценти в него, сред които постепенното плавно излизане от използването на въглища до 2038 г., бурно развитие на ВЕИ сектора и значително навлизане на възобновяеми източници в енергийния микс, развитие на ядрената енергетика, увеличаването на производството на енергия от природен газ (около 400 до 800 мегавата).
Целите на България до 2030 г. в интегрирания план са изложени в три основни направления
Една от целите е 62% намаляване на емисиите до 2030 г. в сравнение с 1965 г. България трябва да ограничи емисиите от парникови газове с 10% и да постигне намаление от -13% в сектор Транспорт. Третото направление е сектор Земеползване и горско стопанство. До 2025 г. държавите членки трябва да гарантират, че емисиите няма да прехвърлят поглъщането. За втората фаза (2026-2030) България трябва да постигне 9018 килотона въглероден диоксид.
В началото на 2024 г. Европейската комисия (ЕК) постави втора междинна цел на държавите – да намалят с 90% емисиите. За страната ни ще бъде ключово да има релеванта рамка за прилагане и финансово обезпечаване за постигането на тази цел.
“Заложили сме за първи път разпоредба за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Диверсификацията на доставки на енергийни ресурси е ключова, както и ядреното гориво от Козлодуй, развитието на газова инфраструктура, изграждането на вертикалния газов коридор, развитието на потенциала на ВЕИ, постепенното извеждане на въглищните мошности и развитието на нови ядрени мощности и пускане на два нови ядрени блока, които да заместват 6 и 7 блок, развитие на системите за съхранение на енергия, които се очаква да влязат в експлоатация “, обясни министър Ненов.
Разработване на обсерватория за енергийно бедните
В плана е описано, че ще бъде разработена т.н. Обсерватория за енергийно бедните. Очаква се финансиране за създаването ѝ, каквото има във всички европейски страни. Това ще бъде звено, което ще се занимава с помощите за енергийно бедните граждани. Предвидени са и средства за саниране на жилища, обясниха още по време на представянето на Интегрирания национален план “Енергетика и климат”.
В социален план се предвижда подпомагане на уязвимите групи и намаляване на транспортната дейност. България трябва да си напише опредлението какво е транспортна дейност. Средставата, които може да усвои страната ни, са 2 млрд. евро.
Транспортът е най-големият потребител на енергия и най-предизвикателният и труден сектор за декарбонизация. Привличането на частния капитал в дейностите по енергийна ефективност е критично важно, посочиха експерти.
По време на събитието бе подчертана и нуждата от възстановяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и е планирано изграждане на два нови ПАВЕЦ по 800 мегавата всеки (Батак и Доспат) и изгражднаето на мощности за съхранение на батерии.
Пропуски в Интегрирания национален план „Енергетика и Климат“
Марияна Янева, зам.-председател на Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), посочи, че 55% дял на ВЕИ е нещо постижимо за България. Според нея обаче развитието и съхранението на енергия под формата на батерии е доста подценено в плана.
“В сектора за съхранение на енергия липсват повече детайли по отношение на изграждането на нови мощности и как те ще се интегрират на пазара. Регулаторната рамка трябва да се промени, за да може да се интегрират успешно промените. За тази цел трябват нови мерки и детайли”, посочи тя.
Според инж. Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), е положителен знак, че сектор индустрия малко е нараснал като обем.
“До момента енергийният преход беше концентриран основно в енергетиката. В плана вече има мерки, насочени не само към този сектор, но и към индустрията и към секторите, които са трудни за декарбонизиране. В момента всяка страна членка се спасява поединично. Само силните финансово страни ще могат да минат през това предизвикателство. Ние имаме една добра база, която трябва да се развие още”, каза още той.
Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт (EMI), подчерта, че оптимизмът трябва да срещне реалността. Според него идеите не са лоши, но не работят по начина, по който са замислени.
В България има очевиден структурен проблем, който се решава със стимул. Създаването на правилните стимули е много важно. Трябва да ускорим темпото. Въпреки, че са ясни целите и мерките, няма достатъчно пари, време и хора, които да свършат това нещо. Светът се промени, ние живеем в една нова реалност и трябва да се нагаждаме към нея”, обобщи той.
По думите на Калоян Стайков регулаторната рамка е много важна и бизнесът трябва да бъде наясно какво се случва.
При този план има повече прозрачност и повече надграждане. Той изглежда доста по-добре от предния и с повече иновативни проекти. Това е начинът да направим качествен, справедлив и устойчив енергиен преход. Тежестта от енергийния преход ще падне върху разпределителните мрежи”, каза той.
По думите му се вижда приемственост при изработване на плана, но има и някои забележки, като например ясната граница между държавно и частно.
“Липсва ми връзката между целите и политиките и мерките, с които ще ги постигнем. Целите и планът бяха изготвени в много напрегнат порядък, но трябва да се стремим да изчистим тези различия. Целите са ясни, но трябва да знаем как ще ги постигнем. Рамката е ясна, но политиките, които ще се приложат и как ще се следват, не са. Въглищните мощности няма да затворят от днес за утре, но ще са необходими на системата за нейната стабилност”, добави Калоян Стайков.
От газовата асоциация подчертаха, че в плана няма нито една дума за 6 хил. км съществуващата газоразпределителна мрежа. Липсата на връзка между целите и конкретни мерки също според тях е сред недостатъците в плана. Пазарът на природен газ е готов за либерализация, категорични са от сектора.