Нетните емисии на парникови газове в Европейския съюз (ЕС) са намалели с 8,3% през 2023 г., според нов доклад на Европейската комисия. Това е едно от най-големите намаления за десетилетието, с изключение на рекордното намаление от 9,8% по време на COVID-19 през 2020 г., което бе последвано от увеличение от 4,8% през следващата година и значително намаляване с 3% през 2022 г., пише esgtoday.com.
Сред най-добрите постижения в доклада е 24% годишно намаление на емисиите от производство на енергия и отопление, което според доклада на ЕК се дължи на увеличеното производство на възобновяема енергия (слънчева и вятърна) и замяната на въглищата с газ. Възобновяемата енергия е водеща в ЕС с около 45% от общото производство на електроенергия. Междувременно електроенергията от изкопаеми горива е намаляла с около 20% през 2023 г. в сравнение с предходната година.
Докладът на Комисията за напредъка в климатичните действия за 2024 г. очертава постигнатия напредък към целите на ЕС за намаляване на емисиите и посочва ключовите постижения и последните развития в борбата с изменението на климата.
Европейското законодателство
ЕС прие европейското законодателство за климата през 2021 г., поставяйки в основата му целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Законът за климата е в центъра на Европейската зелена сделка и стратегията на ЕС за трансформиране на региона в модернен, ефективен по отношение на ресурсите и с конкурентна икономика. В допълнение към целта за 2050 г., законът определя обвързващата цел за 55% намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо 1990 г., което е последвано от широк набор от закони и разпоредби „Fit for 55“, насочени към справяне с емисиите във въглеродно-интензивни сектори на икономиката, включително разширяване и затягане на системата за търговия с емисии (EU ETS), което поставя цена относно въглеродните емисии за ключови сектори с интензивни парникови газове.
Сега ЕС се стреми да постави цел за 2040 г., като наскоро Комисията препоръча намаляване на емисиите на парникови газове с 90%. Комисията също така очерта прогноза за инвестициите, които ще са необходими за постигане на препоръчителната цел за 2040 г., която включва 660 млрд. евро годишно в енергийната система и 870 млрд. евро годишно в транспортния сектор, като ключовите области на инвестиции са насочени към декарбонизация на индустриалните процеси, подобрения в енергийната ефективност в енергоемките индустрии, преминаване към електрификация и производство на устойчиви алтернативни горива за захранване на транспортния сектор.
37% по-малко емисии на парникови газове от нивата от 1990 г.
Новият доклад установява, че нетните емисии на парникови газове в ЕС сега са с 37% по-ниски от нивата от 1990 г., в сравнение с 68% ръст на БВП за същия период, и че ЕС е на път да постигне целта си от 55% до 2030 г.
В други ключови сектори докладът посочва, че емисиите от енергийни и промишлени инсталации, обхванати от EU ETS, са намалели с рекордните 16,5% през 2023 г., емисиите от строителния сектор са намалели с 5,5%, селскостопанските емисии са намалели с 2%, емисиите от транспорта са намалели с по-малко от 1%, докато емисиите от авиацията са се увеличили с 9,5%.
„ЕС е водещ в чистия преход с още една година на силно намаляване на емисиите на парникови газове през 2023 г. ЕС сега представлява 6% от глобалните емисии. Тъй като скоро се отправяме към COP29, ние още веднъж демонстрираме на нашите международни партньори, че е възможно да предприемем действия за климата и да инвестираме едновременно в растежа на нашата икономика. За съжаление, докладът също така показва, че нашата работа трябва да продължи, у дома и в чужбина, тъй като виждаме вредата, която изменението на климата причинява на нашите граждани”, коментира Вопке Хоекстра, комисар по въпросите на климата.
http://www.turbulence.tech