Страните от Европейския съюз одобриха закон за налагане на ограничения за емисиите на метан върху вноса на петрол и газ в Европа от 2030 г., оказвайки натиск върху международните доставчици да намалят изтичането на мощния парников газ, предава Ройтерс.
Метанът е основният компонент на природния газ, който се изгаря в електроцентрали и за отопление на домовете. Той е и втората най-голяма причина за изменението на климата след въглеродния диоксид и подхранва глобалното затопляне, когато изтича в атмосферата от петролни и газови инфраструктури.
На среща в Брюксел министрите на земеделието на страните от ЕС оповестиха окончателното одобрение на своите правителства на регламента, което означава, че той вече може да влезе в сила. Само Унгария гласува против.
От 2030 г. ЕС ще наложи „максимални стойности на интензитета на метан“ за изкопаемите горива, пуснати на европейския пазар. Европейската комисия ще определи точните параметри до тази дата.
Финансови санкции
Вносителите на петрол и газ, които пренебрегват ограничението, могат да бъдат изправени пред финансови санкции.
Правилата за внос вероятно ще засегнат големи доставчици на газ като САЩ, Алжир и Русия. Москва намали доставките за Европа след инвазията си в Украйна през 2022 г. и оттогава беше заменена като най-големия доставчик на газ за Европа от тръбопроводи от Норвегия, чиито доставки са с най-нисък интензитет на метан в света.
Администрацията на американския президент Джо Байдън, която заедно с ЕС обедини страните да намалят емисиите на метан с 30% до 2030 г., за да ограничат изменението на климата, приветства закона на ЕС за метана.
Миналата година САЩ въведе свои собствени правила, изискващи от петролните компании да ограничат емисиите си на метан.
От 2027 г. ЕС ще изисква нови договори за внос на нефт, газ и въглища да могат да се подписват само с чуждестранни производители, които следват правилата за докладване на емисиите на метан, еквивалентни на тези в ЕС.
Според правилата европейските производители трябва редовно да проверяват дейността си за изтичане на метан, в срокове, вариращи от всеки четири месеца за LNG терминали до всеки три години за енергийна инфраструктура под морското дъно.
Политиката на ЕС също така забранява повечето случаи на изгаряне и изпускане, когато нефтените и газовите компании умишлено изгарят или отделят нежелан метан в атмосферата.