08.07.2024

Заплашена ли е Европа от климатична миграция?

Миграцията и изменението на климата са два горещи политически въпроса – като опасенията относно първия бяха основна причина за доброто представяне на крайнодесните на последните избори в ЕС, тъй като някои избиратели подкрепят по-строгите правила, пише Евронюз.

Климатичната криза бавно прави все повече и повече места необитаеми поради екстремни метеорологични условия и често се приема, че това ще доведе до вълна от нова миграция към бреговете на Европа.

Но наистина ли връзката между двете явления е толкова проста?

Какво представляват климатичните мигранти?

Понастоящем няма общоприето или легално определение за климатичен мигрант.

„Една от причините за това е, защото ако въведем тясна дефиниция за климатичен мигрант, то ще пропуснел толкова много хора“, обяснява д-р Каролин Зикграф, заместник-директор на обсерваторията Хюго, изследователски център за климатичната миграция.

Тя дава хипотетичен пример за човек, който е сменил местоживеенето си заради буря. За да се приеме тясна дефиниция на климатичната миграция, тази буря трябва да се припише на изменението на климата, нещо, което е изключително трудно да се направи.

„Също така не обхваща всички тези хора, които са подложени на натиск да напуснат по икономически причини, защото няма достатъчно риба или реколта“, добавя тя.

От друга страна, ако дефиницията за климатичен мигрант се отвори, тя става много широка и обхваща толкова много неща, че е трудно да се създават целеви политики и програми.

„Промените в климата идват в допълнение към други фактори, които вече предизвикват миграция, като икономически фактори, политически фактори и социални фактори и се превръщат в множител на риска“, добавя Алис Бейлат, политически съветник в Центъра за наблюдение на вътрешното разселване.

Ще предизвика ли изменението на климата повече имиграция в Европа?

Идеята за изменението на климата като множител на риска може да доведе до образи за вълна от миграция. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че в бъдеще може да има „масово изселване с библейски размери“ поради покачването на морското равнище.

Повишаването на температурите вече унищожава поминъка и изкоренява животи чрез по-интензивни засушавания в Африка и другаде, докато горски пожари, подклаждани от рекордна жега, разкъсват общности през лятото.

Разказ, който понякога се формира в медиите и онлайн, е, че трябва да се справим с климатичната криза, за да спрем имиграцията в Европа.

„Идеята е, че можете да накарате популистите да застанат зад действията за климата, като им кажат: „Боже, не се ли страхувате от мигрантите? Е, ако е така, можем да смекчим вашите емисии на парникови газове и няма да се налага да се тревожите за тези страшни мигранти“. Това е един от големите митове около климата и миграцията“, казва Зикграф.

Почти всички експерти се обединяват около следната теза: няма емпирични доказателства в подкрепа на твърдението, че изменението на климата ще доведе до повече международна миграция в Европа.

„Единствената вероятно категорична прогноза за бъдещето, а не можете да имате категорични прогнози, е, че повече хора ще бъдат хванати в капан и няма да могат да се движат, когато пожелаят. Това, което наблюдаваме, е, че изменението на климата има тенденция да лишава хората от техните доходи. Така че те всъщност имат по-малка способност да се движат през повечето време“, казва Бейлат.

Дори ако повече хора в райони, особено уязвими от изменението на климата, имаха повече пари, експертите не са убедени, че ще има скок на миграцията от други континенти към Европа.

Около 90 процента от хората, които се местят, остават в родната си страна, според Глобалния център за климатична мобилност на ООН (GCCM).

„Изключение е, когато човек, който е бил засегнат няколко пъти от наводнения или горещи вълни или специфично климатично въздействие, се премести в Европа“, посочва директорът на GCCM Камал Амакран.

„Не всеки, въпреки този нарцисизъм на Европа, отива в Европа, иска да отиде в Европа или може да отиде в Европа“, добавя Зикграф.

Преместването, законно или нелегално, в друга страна е скъпо и повечето хора от глобалния юг нямат средства да го направят. Тези, които имат, обикновено също имат социална мрежа или семейни връзки в новата си страна.

Климатичната миграция се случва навсякъде – включително и в Европа

„Много хора са склонни да вярват, че изменението на климата и бедствията ще изместят хората в развиващите се страни и че това е проблем за други. Но всъщност това, което наблюдаваме при разселване поради бедствия във всеки регион на света, е, че това е глобален феномен. Засяга всички“, казва Бейлат.

Наводнения, бури, земетресения, горски пожари и други бедствия предизвикаха 26,4 милиона разселвания през 2023 г., третият най-висок годишен брой през последните десет години.

Две трети от преместванията от горски пожари са регистрирани в Канада и Гърция, две страни с висок доход. Въпреки че не всяко бедствие е пряк резултат от изменението на климата, науката е категорична, че те ще нарастват по брой и интензитет, докато светът се нагрява.

Хората винаги са се местили поради климатични причини. Амакран посочва примера на Исландия, където две големи вулканични изригвания в края на деветнадесети век предизвикаха голяма имиграционна вълна към Канада.

„Тъй като климатичните бедствия се увеличават в резултат на нарастващите емисии, тези, които могат да си позволят, ще продължат да се движат. Далеч от покачването на морското равнище в американския щат Луизиана, например, или повтарящите се пожари в Калифорния. Но тази миграция в глобалния север остава под радара, защото всичко е направено, за да им се даде възможност. Подобна е и историята в рамките на ЕС, където хората са свободни да се движат между страните – и вече го правят поради климатични причини“, казва още Амакран.

Какви са решенията на предизвикателствата, свързани с климатичната миграция?

Като се има предвид, че най-голямото движение на хора ще бъде в рамките на държавите, без необходимост от визи, GCCM го очертава като въпрос на климатичната мобилност, а не на миграцията.

„Подкрепата за правото на хората да останат трябва да е на първо място. Чрез инвестиране в системи за ранно предупреждение, климатично образование и събиране на данни, общностите стават по-устойчиви в домашните си среди“, посочва Амакран.

В Африка, Карибите и Тихия океан GCCM работи с групи от млади лидери, за да включи решенията за климатична мобилност в националните политики. Тези решения могат да изглеждат много различно в трите региона – което подчертава факта, че адаптирането трябва да бъде информирано на местно ниво.

Нов фонд за загуби и щети беше една от основните победи от COP27 от 2022 г. – предназначен да компенсира, наред с други въздействия върху климата, „принудително разселване и въздействие върху културното наследство, човешката мобилност и живота и поминъка на местните общности“.

„Но този фонд не е отворен кран, както някои предполагат“, предупреждава Амракан.

Подготовката преди бедствието е от решаващо значение. Проучванията показват, че всяко евро, изразходвано за предвиждане и превенция, спестява около 15 евро за реагиране и пари за спешни случаи.

Най-важното е, че дава възможност на хората да предприемат достойни, предварително планирани пътувания. Експертите предлагат още инвестиране в образование и обучение на умения за хора в уязвими от климата региони, така че те да могат да си осигурят по-добра работа, ако решат да се преместят.

„Европа трябва да подкрепи тези форми на адаптация. Като един от регионите, които предизвикаха пожара, ние носим отговорност поне да се опитаме да го изгасим“, казва Зикграф.