Защо зоните с ниски емисии са противоречиви в Европа?

Европейските избори наближават, а с тях и обичайното напомняне за незаинтересоваността от страна на електората. Европейският съюз е гигант, замесен в толкова много различни действия, че дори на най-големите политически ентусиасти им е трудно да ги проследят.

Понякога разясняването на прост пример може да бъде най-ефективният начин да подчертаем въздействието на ЕС върху живота ни. Репортаж на Евронюз показва как политиката на ЕС в областта на климата всъщност влияе върху всекидневието ни.

Какво представляват зоните с ниски емисии?

Един пример за инициатива на ЕС, която засяга мнозинството европейци, може да се види в транспорта и организацията на нашите градове. Ако сте пътували из Европа през последните години, вероятно сте попадали на ярко оцветени кръгли стикери на предните стъкла на автомобили.

Малките винетки стават все по-често срещани и показват екологичния статус на превозното средство, за да докажат, че собственикът има разрешение да шофира в района. Те са част от схеми за зони с ниски емисии, които имат за цел да държат най-замърсяващите коли извън града, за да подобрят качеството на въздуха. Обикновено това става чрез налагане на такса за влизане на тези превозни средства (които са предимно по-стари автомобили) в даден район. На места най-замърсяващите автомобили са напълно забранени.

Много от тези зони се финансират от ЕС и са резултат от законодателството на ЕС.

Зоните с ниски емисии са противоречиви в Европа

Зоните с ниски емисии се превърнаха в политическо бойно поле в някои държави-членки, в които „личната свобода“ се противопостави на „общото благо“.

„Всъщност с множеството мнения по въпроса губим основата на дебата“, казва Кармен Дусе, испанският координатор на кампанията за чисти градове.

Тя казва, че въпреки съпротивата, науката е ясна – качеството на живот на хората може да се подобри чрез зони с ниски емисии.

Замърсяването на въздуха убива хиляди хора всяка година. 97 процента от гражданите на ЕС, живеещи в градски райони, са изложени на замърсяване на въздуха над препоръките на Световната здравна организация (СЗО).

Говорейки на конференция за здравите градове в Брюксел Зорана Йованович Андерсен, професор по епидемиология на околната среда в университета в Копенхаген, изложи въздействието върху здравето на замърсените градски райони.

„Над 300 000 преждевременни смъртни случая са причинени от замърсяването на въздуха в Европа всяка година. Лошото качество на въздуха също е отговорно за 20-25 процента от смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания и 10 процента от случаите на рак на белия дроб.

Данните са преди да са направени сериозни проучвания между връзката на лошото качество на въздуха и възпалението на мозъка. Съществуват също така и бързо нарастващи доказателства между лошото психично здраве и замърсения въздух.

Освен това една от най-засегнатите групи са възрастните хора. Това означава, че застаряващото население, което е преобладаващо в Европа, е уязвим сегмент на обществото.

Като се имат предвид тези въздействия върху здравето и околната среда, ЕС непрекъснато приема законодателство в тази област.

Това е мястото, където можем да започнем да правим връзката между законодателството и регулирането на ниво ЕС с тяхното въздействие върху всекидневието“, заяви Йованович Андерсен.

Как ЕС създава законодателство?

Блокът въведе първата си директива за качеството на въздуха, за да се справи с проблема през 1980 г. През годините бяха въведени последващи директиви за справяне с допълнителни замърсители и за актуализиране и укрепване на стандартите за качество на въздуха и изискванията за мониторинг, включително нова версия, приета миналата седмица.

Директивите определят правно обвързващи крайни цели, но държавите-членки имат гъвкавост относно начина, по който ги постигат. Чрез тези закони са определени границите на замърсителите.

Държавите-членки изиграха роля в договарянето на скорошната версия, след като тя беше предложена за първи път от Европейската комисия. Европейският парламент също беше включен в процеса.

След като директивите бъдат приети, държавите-членки са длъжни да приемат правилата и да ги направят част от собствените си национални закони, да ги приложат, да гарантират, че ги спазват и да докладват на ЕС за това как са приложили директивата.

Защо испански град премахна велоалеи?

Испания е една от страните, която наистина е приела мярката като начин за борба със замърсяването. В опит да спази целите на ЕС през 2021 г. страната прие закон за климата, който задължи всеки град с над 50 000 жители да въведе зона с ниски емисии.

Испания получи 1,5 милиарда евро финансиране от ЕС, за да помогне за въвеждането на тези зони и да осъществи устойчива трансформация на транспорта. Но пътят не беше лесен.

Повечето градове все още не са се съобразили въпреки заплахите за спиране на финансирането, а някои общини натискат спирачките на плановете си. Един град дори стигна толкова далеч, че премахна функциониращи велосипедни алеи, за да осигури пространство за повече автомобили. Това накара Европейската комисия да започне предварително разследване за потенциална злоупотреба със средства.

Съпротивата обаче не е само испански феномен. Протести имаше и за въвеждането на зони с ниски емисии в Белгия и Германия. Противниците твърдят, че глобите ще ударят най-тежко най-бедните и че зоните са посегателство срещу личните свободи.

Въпреки че хората ще продължат да спорят за и против зоните с ниски емисии, тяхното прилагане е ясен пример за влиянието, което ЕС може да има на национално, местно и лично ниво.