Преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. Европа беше разтърсена от масови маршове за климата. С наближаването на изборите през 2024 г. улиците стоят празни, пише Euractiv.
През пролетта на 2019 г., в пика на поредица от климатични маршове, 70 000 души се събраха в Брюксел, за да настояват шумно за по-големи действия в областта на климата.
Мобилизацията се отплати: последвалата изборна „зелена вълна“ отприщи петгодишно амбициозно законотворчество в областта на климата.
Пет години по-късно Европа отново се готви да гласува, но този път маршовете за климата са малки и разпръснати. Нито рекордните глобални температури, нито заплахите за Зелената сделка са достатъчни, за да мотивират активистите да се върнат масово по улиците.
Грета и Газа
„Ако не беше имало геноцид в Газа, щеше да има разумен шанс за нов цикъл на климатичен активизъм“, каза д-р Анелийн Кенис, преподавател по политическа екология и екологична справедливост в университета Брунел в Лондон.
Фокусът на шведската активистка Грета Тунберг върху тежкото положение на Палестина е пример за дилемата, пред която са изправени активистите: Трябва ли да пренебрегнат огромната човешка несправедливост или да рискуват да отклонят вниманието от климата, точно когато въпросът се изплъзва от политическия дневен ред?
Въпросът продължава да разделя движението за климата. Д-р Кенис смята, че
„би било почти цинично да се организират огромни демонстрации относно климата, предвид отчайващата ситуация в Газа – мястото, където основното внимание на движението трябва да бъде насочено сега.“
Фрагментация и крайнодясна заплаха
„Основното движение за климата до голяма степен се представи като извън политиката. Но в днешния поляризиран и нестабилен свят вече не можете да останете извън политиката“, казва д-р Кенис.
Фокусирането върху един проблем като климата може да мобилизира голям брой хора да излязат на улицата. Но тъй като движението за климата се сблъсква с по-широки въпроси като опасенията за сигурността и възхода на крайната десница, може да е по-трудно да се поддържа само едно просто обединяващо послание.
Децата пораснаха
Младите хора бяха вдъхновението за по-широките климатични маршове, които удариха Европа през 2019 г., особено децата, които пропускаха училище, за да протестират. Това младежко движение днес е много по-малко видимо.
„Не мисля, че движението вече съществува. Поне не както беше преди няколко години“, казва д-р Кенис.
Въпреки че много млади лидери остават активни в действията по климата, някои от които дори се борят за място в Европейския парламент, по-широката ангажираност на младите е намаляла. Докато интересите и приоритетите на младите хора неизменно се променят с израстването им, ограниченията срещу COVID и натискът от страна на родителите са други причини, поради които младежкото движение загуби силата си.
Улавяне на следващата вълна
Д-р Йост де Мур, асистент в Science Po във Франция, твърди, че
„рано или късно бройката на участниците в такива движения така или иначе намалява. Това вероятно е по-скоро свързано със загубата на инерция и вълнение, отколкото с намаляването на опасенията за климата.“
Той също смята, че пандемията COVID вероятно е поставила началото на преждевременен край на първоначалния цикъл.
Според Ким Ле Куанг, съосновател на движението „Възход за климата“ в Брюксел, масовостта на подобни движения е ритмична, подобна на вълни.
„Има емоционална страна и в даден момент емоцията може да изчезне и хората да преминат към нещо друго“, обясни той.
Учените смятат, че такива вълни се задействат по време на „прозорци на възможности“ – движението през 2019 г. беше предизвикано от екстремно време през лятото на 2018 г. и забележителен доклад на IPCC, който очертава последствията от превишаване на 1,5 градуса затопляне. Повечето експерти са уверени, че в бъдеще ще нарасне нова вълна от протести за климата.