Литият е една от 34-те критични суровини, изброени от ЕС съгласно Закона за критичните суровини, и ключов компонент в стремежа на ЕС да се откаже от изкопаемите горива и да премине към чиста енергия.
Законът за критичните суровини (CRMA), наскоро приет от Съвета на ЕС, проправя пътя за европейската индустрия да осигури 10% от добива, 40% от рафинирането и 15% от рециклирането на ключови минерали до 2030 г. Новият закон идентифицира два списъка с материали — 34 критични и 17 стратегически — които са от решаващо значение за зеления преход. Литият е една от малката група изключително важни суровини.
Защо литий?
Литият е класифициран като ключов компонент в стремежа на ЕС да се откаже от изкопаемите горива и да премине към чиста енергия. Очаква се към минерала да има повишено търсене за масово производство на батерии, необходими за електрически превозни средства и системи за съхранение на енергия, съгласно плана на ЕС за енергиен преход, който обещава да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г.
Международната агенция по енергетика изчислява, че търсенето на литий ще нарасне в световен мащаб 42 пъти до 2040 г. в сравнение с миналата година.
„Целият добит литий в бъдеще ще бъде изразходен основно за колите, автобусите и камионите“, прогнозира пред Евронюз Питър Том Джоунс, директор в Института за устойчиви метали и минерали в Льовен.
Изключително лек минерал, литият играе решаваща роля в улесняването на зеления и цифровия преход, като осигурява средство за съхраняване и използване на чиста енергия ефективно както в стационарни, така и в мобилни приложения. Съхранението на енергия играе решаваща роля в климатичния преход, като помага за справяне с периодичността на възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна енергия.
„Все повече и повече компании ще произвеждат електроенергия от възобновяеми източници и ще я съхраняват в голяма стационарна батерия, за да могат да я използват като интелигентна система, където или съхраняват електроенергията, или я връщат обратно в мрежата“, добавя Джоунс.
Процес на добиване
Литият може да се извлича от твърди скали или от саламура. Що се отнася до литиевите соли, учените правят „ясно разграничение“ между геотермалните литиеви соли и солните лагуни, които се намират в Чили, Аржентина и Боливия, но не и в Европа, където Джоунс вижда истински потенциал само в находищата на твърди скали.
„Опитът да се извлече литий от геотермални соли все още е до голяма степен недоказана технология, това не е комерсиален продукт“, смята Джоунс.
Европейската индустрия търси най-вече литиев хидроксид, който е подходящ за производството на литиево-йонни батерии заедно с катоден материал на базата на никел, манган и кобалт – други ключови суровини по CRMA.
Налични ресурси
„Обработеният литий се внася основно от Чили (79%), Швейцария (7%), Аржентина (6%), САЩ (5%), а останалата част от Китай“, казва Андреас Битнер, изпълнителен директор на Европейския институт за литий, отбелязвайки, че в момента ЕС внася 81% от извлечения литий и 100% от обработения литий.
Въпреки че сега тази суровина се произвежда изключително извън ЕС, в Европа са идентифицирани 27 находища — в Чехия, Финландия, Франция, Ирландия, Германия, Португалия, Сърбия, Испания и Обединеното кралство — и около десет от тях имат реалистичен сценарий за експлоатация, като най-голямо е находището Ядар в Сърбия.
Като се има предвид текущото и осъществимо развитие на тези десет обекта, геологът Вутер Хейлен смята, че до 2030 г. самодостатъчността на ЕС с литий от мини може да достигне 50% от търсенето на блока. Депозитите са с различна дълбочина и често са дълбоко под земята. Португалия е единствената европейска държава с четири открити действащи мини.
В момента само Португалия произвежда литий в Европа (с изключение на Обединеното кралство) от находища на твърди скали, докато най-големите ресурси се отчитат в Германия. Добитият в Европа литий в момента се използва само за керамика, а не за батерии.
Предизвикателства
Въпреки че CRMA на ЕС ускорява издаването на лицензи за добив и рафиниране, минните процеси се свързват с огромна бюрокрация за разрешителни и строителство. Съществуват и други проблеми, които могат да забавят литиеви проекти в Европа. Социалното приемане например е предизвикателство в Португалия и Сърбия.
Скорошно научно изследване на литиеви проекти в процес на разработка в четири страни, публикувано от Material Proceedings, твърди, че проектът за португалската открита мина Mina do Barroso, собственост на Savannah Resources, е изправен пред силна опозиция от страна на местното население. Текущи проекти във Франция, Финландия и Обединеното кралство „изглежда са предпочитани от местното население, тъй като не са докладвани признаци на противоречия или спорове“.
Друга несигурност относно лития е потенциалният пробив на батериите с натриеви йони, които биха могли да заменят търсенето на литий в дългосрочен план.
„Голямото предимство при този вариант е, че няма да се налага да копаете големи обеми от критични метали, като литий и кобалт. Натрият е много изобилен и може да бъде извлечен от морето“, казва Джоунс, отбелязвайки това, че сценарият остава „изключително несигурен“.
Възможността всички проекти в процес на подготовка да бъдат реализирани до 2030 г. е друга голяма въпросителна, която може да попречи на целите на ЕС.
Какво прави ЕС?
Няколко търговски партньорства бяха сключени от ЕС със страни, които или имат производство на литий, или идентифицирани резерви с проекти в процес на подготовка. Сред тях са Аржентина, Канада, Чили, Демократична република Конго, Гренландия, Намибия, Норвегия, Руанда и Узбекистан. Блокът също така засили трансатлантическото сътрудничество за критични суровини, като създаде партньорство със САЩ миналия месец с оглед на диверсификация на глобалните вериги за доставка на критични минерали.
http://www.turbulence.tech