Когато се говори за многообразие, равнопоставеност и включване, често мъжете отсъстват от разговора. В проучване по темата, 68% от мъжете са казали, че не се припознават в темата. Част от тях са посочили, че смятат, че самите те допринасят за проблема. 64% пък са посочили, че им липсва увереност да говорят по темата с колеги от маргинализирани групи.
Предвид, че старшите позиции предимно са заемани от мъже и все още има много индустрии, в които предимно заети са мъжете, включването им трябва да е основна част от усилията в посока равнопоставеност.
Усещане за включване
Разнообразието не съществува без приобщаване. Множество проучвания доказват, че когато служителите се чувстват включени, те изпитват чувство за принадлежност, което води до повишени положителни резултати от представянето и създава екипи за сътрудничество, които са иновативни и ангажиращи.
Включването не става от само себе си, не е достатъчно просто да се каже, че някоя група е включена и това автоматично да се случи. За да получи човек реалното усещане, че е включен и принадлежи на работното си място, трябва да има възможността да бъде своето „автентино аз“. Усещането, че когато човек показва себе си напълно в професионална и лична светлина, това може да го/я ощети, води до „прикриване“.
Борба със стереотипите
Комуникацията оформя възприятията за ролите, които имат жените и мъжете в обществото и на пазара на труда. Стереотипните изказвания ощетяват мъжете и вредят на усещането за включване. Традиционните стереотипи за половете повеляват, че мъжете са рационални, логични, напористи и силни. В резултат на това неща като уязвимост, емоционално изразяване и изоставане от очакванията са социално неприемливи за тях. Тази комбинация от социално изградени очаквания оказва значително влияние върху изолацията на мъжете и нарастването на проблемите с психичното здраве.
В личния си живот мъжете също се борят със стереотипи относно ролята им в грижите за дома и семейството. Мъжете са готови да поемат повече задължения, свързани с грижата за деца и възрастни близки хора, както и домакински задачи. Вкоренените социални очаквания и липсата на подкрепа обаче, ги обезсърчават да го направят.
Културните норми правят по-трудно убеждаването на мъжете да приемат уязвимостта, необходима за истинска принадлежност.
http://www.turbulence.tech