Защо ядрената енергия продължава да разделя Европа?

Европа остава разделена в подхода си към ядрената енергия. И въпреки това делегации от повече от 30 държави участваха в първата среща на върха за ядрената енергия, провела се в Брюксел през март, предава Евронюз.

Участниците на високо ниво се събраха, за да подчертаят ролята на ядрената енергия за намаляване на използването на изкопаеми горива, повишаване на енергийната сигурност и стимулиране на икономическото развитие.

Срещата се проведе след официалния призив на COP28 в Дубай миналия декември за ускоряване на ядрената енергия заедно с други нисковъглеродни източници на енергия.

Дебатът за ядрената енергия обаче продължава да разделя континента. За това помагат както протестите на активисти за околната среда като Грийнпийс, така и ключови антиядрени европейски сили като Германия, които отсъстваха от събитието.

Една трета от работещите в момента ядрени реактори в ЕС наближават края на жизнения си цикъл през 2025 г. Ето защо не е лесно да се вземе решение за бъдещето на този енергиен източник.

Каква част от енергията на Европа идва от ядрена енергия?

Около една четвърт от енергията на ЕС е ядрена и повече от половината от нея се произвежда във Франция, която общо има повече от 150 реактора, работещи в 27-те държави-членки.

В целия блок обаче има голямо разнообразие от различни възгледи относно използването на ядрена енергия. Опасенията за безопасността след предишни нашумели бедствия превърнаха ядрената енергия в противоречива тема. Всяка държава членка сама избира дали да я включи в своя енергиен микс.

Това поставя много правителства в позиция, в която трябва да вземат решение за бъдещето на ядрената енергия в своите страни.

Кои европейски страни присъстваха на срещата на върха по ядрена енергия?

Срещата беше съпредседателствана от белгийския премиер Александър Де Кро и генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Мариано Гроси. На събитието присъстваха официални лица като президента на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Белгия, България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Швеция бяха сред подписалите декларация, която призовава регулаторите да отключат напълно потенциала на ядрената енергия и да осигурят условия за финансиране и подпомагане на удължаването на живота на съществуващите ядрени реактори.

Лидерите на ЕС казаха, че енергийната криза и зависимостта на блока от външни източници на гориво са основните причини за пренасочване отново към ядрената енергия, наред с нейния потенциал за декарбонизиране на енергийните системи и осигуряване на достъпна електроенергия.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че подновеният интерес към ядрената енергия идва в ключов момент за постигане на целите на ЕС в областта на климата и по-специално за защита на енергийната сигурност и конкурентоспособността на блока.

Позицията на домакинът на срещата на върха 

След като министър-председателят на Белгия Александър Де Кро бе домакин на встъпителната ядрена среща на върха, това означава ли, че Белгия е про-ядрена? Историята на ядрената енергия на страната е далеч по-сложна.

Плановете за поетапно спиране на ядрената енергия бяха въведени още през 1999 г., но оттогава датите и крайните срокове непрекъснато се променят. През 2009 г. белгийското правителство реши да удължи живота на трите си най-стари ядрени централи до 2025 г. Но енергийната криза, дължаща се на войната в Украйна, доведе до отлагане на тази дата с още 10 години.

Премиерът отбеляза във встъпителните си бележки, че страната е променила политиката от затваряне на централи към удължаване на техния живот, като каза, че за да постигне целите за нулево нетно потребление, ядрената енергия трябва да бъде част от енергийния микс.

Де Кро добави, че ЕС трябва да използва ядрената енергия, за да допълни текущите си инвестиции във възобновяеми източници.

Кои държави са против ядрената енергия?

След инцидента на остров Три Майл през 1979 г. и след това катастрофата в Чернобил през 1986 г. общественото мнение за ядрената енергия се промени драматично. В Германия страховете за безопасността стимулират движението за опазване на околната среда и Зелената партия в страната.

През 2002 г. лявоцентристкото правителство на Германия прие закон за спиране на изграждането на нови атомни електроцентрали. Всички съществуващи реактори също трябваше да бъдат затворени в бъдеще. Това бе част от преминаването към възобновяеми енергийни източници като вятър и слънце. Въпреки че ядрената енергия се счита за нисковъглеродна, тъй като ядрените реактори не произвеждат директни емисии на CO2, тя разчита на уран като гориво – добивът и рафинирането на който са енергоемки.

След това през 2010 г. Ангела Меркел обяви, че животът на германските ядрени централи ще бъде удължен, за да се увеличат доставките на нисковъглеродна енергия. Само година по-късно инцидентът в електроцентралата Фукушима в Япония отново предизвика безпокойство. Имаше месеци на масови антиядрени протести в цялата страна, което накара правителството на Меркел да обяви, че всички атомни електроцентрали ще бъдат затворени до 2022 г.

Заплахата от енергийна несигурност поради войната в Украйна удължи техния живот след този краен срок, като канцлерът Олаф Шолц остави три централи отворени до април 2023 г., за да предотврати недостиг на енергия.

Когато тези три реактора бяха официално затворени на 15 април 2023 г., Германия се присъедини към Италия и Литва като една от трите страни, които напълно прекратиха ядрената енергия за производство на електроенергия, след като разполагаха с работещи реактори.

В Италия ядрената енергия също е спорна тема. Всички централи в страната бяха затворени до 1990 г. след референдум за ядрената енергия. Оттогава правителството се опита да предложи съживяване – най-вече с плана от 2008 г. за изграждане на цели 10 нови реактора.

За пореден път ядрената авария от 2011 г. в Япония повлия на общественото мнение, като малко след това 94 процента от електората гласува на референдум за забрана на строителството.

Но с присъствието на италианския външен министър Антонио Таяни на срещата на върха в Брюксел ядреното бъдеще на страната остава отново отворено за дебат.

Италия беше една от 32-те държави, които подписаха декларация, в която се посочва, че

ние препотвърждаваме нашия силен ангажимент към ядрената енергия“.

Бариери пред развитието на ядрената енергетика има в още няколко други държави-членки на ЕС, сред които Португалия, Дания и Австрия.

Трябва да се отбележи, че от Виена все по-гласовито се противопоставят на ядрената енергетика. През 2022 г. Австрия подаде правна жалба срещу ЕС, твърдейки, че категоризирането на ядрената енергия като зелена инвестиция е грийнуошинг.