Европейската зелена сделка вече е „програма за икономическа модернизация“, а не толкова екологичен план. Това каза Курт Ванденберге, генерален директор на отдела за климата на Комисията, предава Euractiv.
Промишлеността и конкурентоспособността ще придобият по-голямо значение в бъдещите политики на блока в областта на климата и енергетиката. Индустриалната политика се очаква да бъде в основата на политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата в предстоящия мандат, след като резултатите от изборите за Европейски парламент на 6-9 юни потвърдиха изместването на спектъра надясно.
„Наистина трябва да изясним, че не правим това за планетата. Земята не се интересува дали ще се затопли. Това, което наистина има значение, е как да направим планетата годна за живеене на хората и да запазим нашата цивилизация, но и нашите икономически стандарти. И така, ние правим това за хората, а не за планетата“, добави той.
Съгласуване на екологичните цели
В момента ЕС се опитва да съчетае целите си в областта на околната среда с програмата си за индустриализация, тъй като все повече сектори се борят да задържат производството и иновациите в Европа.
„ЕС вече се събуди за реалността на индустриалната политика. Досега бяхме доста наивни по отношение на спазването на политиките за климата и енергетиката, като възложихме изцяло операциите по чисти технологии на външни изпълнители. Прилагането на Зелената сделка ни накара да осъзнаем, че това не е начинът, по който трябва да се защитим по-добре – трябва да има преимущества и за нашите индустрии“, каза полският държавен секретар по въпросите на климата Кшищоф Болеста.
Коен Копенхол, главен изпълнителен директор на европейската асоциация за търговия с цимент Cembureau, смята, че сега е моментът една индустриална стратегия да допълни Европейската зелена сделка.
„За нашия сектор не става въпрос само за улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS), но и за прибягване до алтернативни горива, за да заменим нашите изкопаеми горива от потоците от отпадъци. Разглеждаме намаляване на съотношението клинкер към цимент и замяна на клинкер с материали, което ни позволява да увеличим амбицията си от 30% в предишната пътна карта до 37% през 2030 г.“, заяви Копенхол, позовавайки се на наскоро лансираната пътна карта на Cembureau за постигане на нетна нула от циментовия сектор.
„Имаме нужда от достъп до инфраструктурата, тръбопроводите, местата за съхранение и т.н. така че идват цял набор от регулаторни изисквания, но това е част от индустриалната стратегия, която трябва да допълни Зелената сделка в момента“, подчерта отново той.
Инвестиционна дупка
За да постигне своите енергийни и климатични цели за 2030 г., Европейският съюз ще трябва да преодолее недостиг на инвестиции от около 406 милиарда евро годишно.
Дали това трябва да идва от публично или частно финансиране – като капиталовите пазари – е наболял въпрос, който следващият политически мандат на ЕС ще трябва да разгледа. Понастоящем промишлеността подкрепя по-силната роля на публичното финансиране, докато служители на ЕС са категорични, че ще са необходими сериозни инвестиции и от частния сектор.