Зелената сделка на ЕС е изложена на „много висок“ риск да бъде унищожена

Зелената сделка на ЕС за възстановяването на биоразнообразието, пречистването на почвата, въздуха и водата на континента и смекчаването на климатичния срив, е изложена на голям риск да бъде унищожена. Предупреждението отправи Филип Ламбертс, съпредседател на групата на Зелените в Европарламента, предава Гардиън.

Белгийският евродепутат заяви, че Зелената сделка ще остане в историята, ако крайната десница постигне значителни успехи на парламентарните избори за ЕС през юни.

„Вероятността крайната десница и десницата да убият Зелената сделка е много голяма. Те дори не го пазят в тайна – след като спечелят идеологическата битка за миграцията, следващата им цел е европейската Зелена сделка и това, което те наричат „събудена икономика“, предупреждава Ламбертс.

Промяна на курса

Той призова гласоподавателите да направят правилния избор, вместо да вярват на „абсолютните глупости“ на политици, които твърдят, че се борят за спасяването на планетата, но правят обратното, опитвайки се да победят крайната десница.

В навечерието на изборите ЕС смекчи серия от предложени закони, включително Закона за възстановяване на природата, който е на ръба на колапса. Отменени бяха и други регламенти, включително новите правила за пестицидите.

Ламбертс похвали председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за продължаващия ѝ ангажимент към Зелената сделка, но критикува остро френския президент Еманюел Макрон, който според него се е отклонил от курса.

„Ядосан съм, да, ядосан съм… Ето някои от фактите: почвата, въздухът, водата са силно замърсени в Европа, толкова много, че всъщност дори не можете да имате бутилирана вода, която е чиста“, заяви Ламбертс.

От какво зависи Законът за възстановяване на природата?

Законът за възстановяване на природата, който има за цел да възстанови качеството на почвата и водата, беше пример за това”, смята Ламбертс.

Актът беше одобрен от парламента по-рано тази година и имаше квалифицираното мнозинство, за да бъде включен в устава на срещата на върха на лидерите на ЕС през март. Но три дни по-късно слабото мнозинство се разпадна, след като Унгария посочи, че е променила решението си и се присъедини към седем други страни, които или се противопоставиха, или се въздържаха, включително Швеция, Холандия и Италия.

Източници от белгийското президентство казват, че ще се борят до края на шестмесечния си мандат, на 30 юни, за да се опитат да убедят Унгария или някоя от другите седем държави да променят решението си. Но в същото време признават, че шансовете са минимални.

„Най-добрият сценарий е законът да се забави. Малко вероятно е Унгария отново да смени позицията си“, обясниха представителите на белгийското президентство. Унгария ще поеме председателството на ЕС от юни до декември.

„Ако Унгария остане против, то нещата ще зависят от датчаните, които поемат председателството на ЕС през януари. Но най-лошият сценарий е законът да падне напълно и ако крайната десница се представи добре на изборите, това е, което очакваме“, каза източник от Европейския парламент.

Парламентът провежда последната си пленарна сесия в Страсбург тази седмица, преди 705-те евродепутати да се върнат в родните си страни за предизборните кампании.