20.06.2024

Използването на климатици се е увеличило повече от два пъти в Европа от 1990 г.

Европейците разчитат по-малко на климатика, отколкото много други граждани по света. Но цифрите показват, че употребата му на континента се е увеличава, заради непрекъснато повишаващите се температури, предава Евронюз.

Броят на климатичните инсталации в Европа е нараснал повече от два пъти от 1990 г., тъй като необходимостта от охлаждане на сгради се е увеличила четирикратно, особено в северната част на континента.

Колко разпространен е климатикът в Европа?

Според доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), публикуван през 2018 г. и базиран на данни от 2016 г., Европейският съюз има много по-малко климатици от Китай или Съединените щати.

Според това проучване има по-малко климатични единици като цяло (96,5 милиона единици) и по-малко единици на 1000 жители (около 20 единици на 1000 жители).

През 2016 г. в три държави са разположени две трети от световните климатични системи – Китай, САЩ и Япония. През 2022 г. степента на навлизане на климатизацията е била 90 процента в САЩ и само 19 процента в Европа, според данни на МАЕ. Въпреки това МАЕ прогнозира, че 130 милиона единици ще бъдат инсталирани в ЕС до 2023 г. и изчислява, че броят на единиците може да се учетвори на континента до 2050 г.

Докладът на МАЕ също установява, че Европа има тенденция да има повече климатици, инсталирани в търговски сгради, отколкото в частни домове, докато в САЩ, Китай и Япония е обратното. Продажбите на климатици обаче напредват по-бързо на пазара на домакинствата, отколкото в търговските сгради в ЕС. Инсталирането на климатик често остава малък лукс. Наред с разходите за монтаж, пречка е увеличението на сметките за енергия, след като уредът започне да работи.

Проучване, направено в 16 страни от четирима изследователи от университетите в Бъркли в САЩ и Манхайм в Германия, показва, че като цяло броят на домакинствата, които инсталират климатици, е по-висок в по-богатите страни и нараства по-рязко сред по-богатите домакинства.

Въпреки това данните от Евростат показват, че въздушното охлаждане в момента представлява едва 0,5 процента от крайното потребление на енергия от европейските домакинства.

Какво е въздействието на климатика върху околната среда?

Климатизацията води до по-висока консумация на енергия, емисии на парникови газове и по-топъл въздух, особено в градовете, поради ефекта на „градския топлинен остров“. Според МАЕ климатичните инсталации в момента са отговорни за емитирането на около един милиард тона CO2 годишно от общо 37 милиарда тона, емитирани в световен мащаб.

Клара Камараса, експерт в МАЕ, обяснява, че климатизацията може да окаже огромен натиск върху електрическите мрежи и да ускори емисиите на парникови газове, изостряйки климатичната криза.

„Бързото нарастване на изискванията за климатизация може да доведе до използването на неефективно, енергоемко оборудване. Климатиците също често се нуждаят от големи количества вода, а някои от тях, с определени хладилни агенти, имат особено затоплящ потенциал, който също е вреден за озоновия слой“, добавя тя.

Нуждата от охлаждане на сгради се е учетворила между 1979 г. и 2022 г. в ЕС, особено в северната част на континента. В градовете използването на климатик подчертава ефекта на топлинния остров – климатичните системи охлаждат сградите, като освобождават топлина в градските райони.

Във Франция проучване на Cired симулира комбинацията от гореща вълна и нивото на климатизация в Париж. Екипът изчислява, че температурата по улиците на Париж ще се повиши с 2,4°C през нощта, ако всички климатизирани сгради в града поддържат вътрешна температура от 23°C по време на деветдневна гореща вълна от 38°C.

Тази гореща вълна на свой ред ще подтикне използването на климатици в порочен кръг, който може да подскаже, че охлаждането на сградите в един момент може да се наложи да стане отживелица.

Основна необходимост ли е климатикът?

В някои региони климатизацията е от съществено значение, за да останат температурите хладни и следователно безопасни и здравословни.

„Някои учени смятат, че изобщо не трябва да използваме климатик, но аз мисля, че това просто не е осъществимо“, казва Робърт Дъброу, директор на Центъра по изменение на климата и здраве в университета Йейл.

Достъпът до климатизация вече спасява десетки хиляди животи годишно, цифра, която расте, според скорошен доклад на МАЕ. Проучванията показват, че рискът от смърт, свързана с горещината, е намален с около 75 процента за домакинства с климатик.

Експертите са съгласни, че разумният начин на действие не е да се намали използването на климатици като такива, а да се насърчат по-ефективни системи и да се даде приоритет на изолацията на сградите и засаждането на растителност.

„Базираните на природата решения привличат нарастващ интерес като средство за борба с градските топлинни острови. Зелените пространства и зелените покриви могат да направят градовете по-устойчиви, като допълнение към ефективните технологии“, обяснява Камараса.