Интегриране на професионалния и личния живот – новият термин вместо баланс

Балансът между личен и професионален живот е променливо понятие и означава различно нещо за различните хора. Когато балансът не е възможен, интегрирането на живота и работата е полезно.

Пандемията от Ковид-19 и световните събития през последните четири години промениха работното място. Все повече хора работят от дома си, отчасти или през цялото време. Все повече служители търсят смисъл в работата си. Въпреки това жените на ръководни позиции твърдят, че балансът между професионалния и личния живот продължава да бъде проблем.

Пречки пред постигането на баланс

Заради динамиката на пазара на труда и все повечето хора, които работят хибридно или дистанционно, човек да бъде винаги на разположение е по-възможно от всякога. Когато работата се извършва на компютър, след края на работния ден е лесно да се „включи“ обратно в офиса при необходимост. Това, обаче, крие рискове за здравето, включително менталното. Липсата на граници и невъзможността от „изключване“ след края на работния ден пречат да се постигне баланс.

Ръководителите на отдели по многообразие, равнопоставеност и включване често имат чувството, че се конкурират за значимост с други бизнес изисквания. Те работят за това в стаята, в която се вземат решения, да са хора от различен пол, възраст и опит, който да рефлектира екипа на компанията. Усещането за дисбаланс създава предпоставки за бърнаут и други проблеми с менталното здраве.

Успешни примери за интегрирането на живота и работата ‎

За служителите в американското звено на Dolby, всеки втори петък е почивен. Така те се радват на повече от 26 тридневни уикенда годишно. В Jumio служителите сами създават графиците си, за да успеят по-добре да съвместят своите семейни задачи и да приоритизират здравето си.

TriNetX предлагат на служителите си неограничен брой дни платен отпуск. McMaster-Carr пък държат на свободата да не се отговаря на мейли извън работното време, което създава пространство за лични занимания.

Bounteous спазва така наречените “тихи часове” – четиричасов блок от време за съсредоточаване, през който човек да работи по изискващи фокус задачи. Така те се борят с умората от онлайн разговорите и подобряват цялостното си благосъстояние.