Какво рискува Франция, ако не изпълни Националния си енергиен и климатичен план?

Като не успява да изпълни целите си за възобновяема енергия за 2020 г. и отказва да постави подобни цели за 2030 г. Франция рискува тежка глоба и замразяване на европейски фондове. Но на практика налагането на санкции изглежда далече.

Както всички страни от ЕС, Франция беше длъжна да представи окончателен Национален енергиен и климатичен план (NECP) на Европейската комисия до вчера (30 юни). NECP обобщава как климатичните и енергийните амбиции на дадена държава съответстват на европейските цели.

Според информация на Euractiv окончателният NECP на Франция не е бил представен до крайния срок.

Париж отказа да включи в своя NECP цел от 44% възобновяема енергия в крайното си брутно потребление на енергия за 2030 г. Комисията постави тази цел за Франция като част от стремежа в целия ЕС ВЕИ да достигнат 42,5% до 2030 г.

Комисията вече разкритикува по-ранна проектоверсия на френския NECP, тъй като не включва цели за възобновяеми енергийни източници.

Освен това целта на Франция за 2020 г. – 23% възобновяема енергия – все още не е постигната.

Ако страната продължи да не изпълнява целите за 2020 г. и откаже да включи цел за възобновяема енергия за 2030 г., тя може да бъде изправена пред правни действия и в крайна сметка финансова санкция.

Възможни варианти

Ако Франция иска със закъснение да се съобрази с целта си за 2020 г. и да стигне до целта си за 2030 г., тя има няколко възможности, освен простото внедряване на повече възобновяеми енергийни източници.

Първо, на теория французите биха могли да закупят „статистически мегавати“, т.е. да плащат на страни, които надминават собствените си цели, в замяна на техния излишък от възобновяема енергия, който се брои към тяхната цел.

Френският министър на енергетиката Агнес Пание-Рунаше обяви, че страната преговаря с Швеция и Италия за такава сделка през ноември 2022 г.

Като алтернатива Франция може да участва и в общоевропейски търгове за възобновяема енергия, за да допринесе за проекти в други страни от ЕС. Участието в този „механизъм за финансиране на възобновяема енергия“ е на доброволна основа и до момента Франция не е изразила желание да се включи.

Правителственото финансиране на вятърни или слънчеви проекти в други държави-членки, а не във Франция, също може да не е политически привлекателна опция.

Не е ясно какви усилия Франция полага в момента, за да се съобрази с изискванията. В края на май говорител на Комисията заяви, че институцията все още е ангажирана в диалог с Франция по този въпрос.

„В момента във френското министерство на енергетиката „времето е спряло“ поради политическата ситуация след разпускането на Народното събрание“, сподели източник от енергийното министерство пред Euractiv.

Законови процедури

Процедурата започва с официално уведомление за спазване на законодателството на ЕС. Ако то остане без резултат, Комисията ще издаде „мотивирано становище“, като в крайна сметка ще отнесе въпроса до Съда на ЕС (EUCJ), който може да издаде решение за неизпълнение на задължения.

В случай на продължаващо неспазване, Комисията ще трябва да изчака евентуално второ решение от Съда на ЕС, преди да наложи потенциални финансови санкции.

На Комисията не е предвиден законов срок за започване на съдебно производство. Като цяло процедурата отнема повече от две години от първото насочване към EUCJ.

Неспазването на изискванията от страна на Франция може да блокира изплащането на средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Финансирането от ЕФРР изисква от държавите да спазват определени условия, включително такова относно възобновяемата енергия.

В писмо, изпратено до френските власти в края на април, дирекцията за регионална политика на Комисията заяви, че информацията, която са получили от Франция, не показва, че страната прави достатъчно по отношение на възобновяемата енергия.