Как европейските градове се адаптират към непоносимите горещи вълни?

Части от Южна Европа са изправени пред парещи горещи вълни с настъпването на лятото – докато други страдат от рекордни валежи. Тези екстремни метеорологични явления стават все по-жестоки и по-чести в резултат на изменението на климата и поне за западните нации това е плашещ поглед към бъдещето, предава Евронюз.

Чупещите рекорди дни показаха колко зле са оборудвани европейските градове да се справят с температури от 40°C. Обратно, те също така ни накараха да оценим по-добре частите, които осигуряват облекчение от жегите – оградените с дървета улици, зелени паркове, басейни и климатизирани обществени места.

Поради това, което е известно като ефекта на „градския топлинен остров“, градовете стават много по-горещи от други части на страната, тъй като топлината се улавя между високите сгради и се поглъща от асфалт и бетон. Така че са необходими някои новаторски мерки за охлаждането им.

Ето какво можем да научим от водещите в адаптирането към климата градове:

„Хладни улици“ във Виена

Виена е най-удобният за живеене град в света, според Global Liveability Index на Economist Intelligence Unit.

Австрийската столица има високи резултати и на фронта за смекчаване на климата. Виена за първи път създаде план за климата през 1999 г., а през 2018 г. стана един от първите градове в Европа, който изложи стратегия за идентифициране и борба с градската топлина.

Когато жегата стане твърде голяма, жителите могат да се разхождат по улиците, които ги охлаждат с „душове от фина мъгла“.

Тези „хладни улици“ са само една част от плана за обществена инфраструктура на местната власт. Също така беше въведена нова мрежа от велосипедни маршрути, за да направи отказа от произвеждащите топлина автомобили по-привлекателен. Градската управа обеща да засажда 4500 нови дървета всяка година.

Освен че добавя нови елементи към града, Виена държи на това, което работи. Все още има повече от 1000 обществени фонтана за пиене. Запазена е и широка мрежа от общински басейни, построени за първи път през 20-те години на миналия век.

„Вентилационни коридори“ във Франкфурт

Бивш победител в Европейски град на дърветата, Франкфурт вече се справя добре, когато става въпрос за зелено покритие. Дърветата могат да намалят повърхностните температури с до 12°C през лятото, според проучване от 2021 г., така че наличието на около 200 000 от тях на обществени места е определено предимство за финансовата столица на Европа.

Тъй като е един от най-топлите градове в Германия, също е необходимо известно прекрояване. Франкфурт има „вентилационни коридори“ – участъци земя, където няма високи сгради или големи участъци дървета, за да се вкарва по-хладен въздух от околните райони.

Вентилационният коридор на река Нида, например, позволява до 40 000 m3 студен въздух в секунда да се влива в града през летните нощи.

Освен това Франкфурт изисква някои нови сгради да имат „зелени“ покриви, покрити с растения. Те могат да останат със зашеметяващите 40°C по-хладни в слънчеви дни от традиционните черни покриви.

„Зелените покриви имат множество положителни ефекти. Те защитават сградата, изолират я и я охлаждат. Това спестява и разходи. Шумът се поглъща, финият прах се филтрира от растенията и ефектите от обилните валежи се смекчават от факта, че дъждът може да се абсорбира от субстрата“, обяснява Лара-Мария Мор от отдела по околна среда във Франкфурт.

„Климатични убежища“ в Мадрид

Миналото лято температурите в Мадрид редовно достигаха 40°C. И макар че жителите на средиземноморската страна отдавна са адаптирали работата и социалния си живот към горещините, с по-ранно започване и следобедна сиеста, не всички граждани преживяват горещите вълни по един и същи начин. 60-годишен уличен метач в испанската столица трагично почина от топлинен удар през 2022 г., след като колабира на работа предния ден.

Жителите в райони с по-ниски доходи също е много по-малко вероятно да имат подходящо изолирани жилища и достъп до прохладни зелени зони.

Ето защо Мадрид отвори „климатични убежища“ в климатизирани обществени пространства като библиотеки и читалища по време на миналогодишната гореща вълна и създаде приложение за ускоряване на влизането в силно субсидираните общински басейни на града.

Има и дългосрочна стратегия за охлаждане на града. Съгласно плана за 2019 г. „Цветният остров Мадрид“ около столицата се изгражда 75-километров „зелен пояс“ от гори. Термографски изображения от близки райони през 2022 г. показват, че температурите на земята вече са се понижили с 2°C за две години.