Ако има конкурс за „най-колоездачна“ нация в Европа, то едва ли ще има учудени от победителя – Нидерландия.
За да се превърне този нескончаем поток от велосипеди достъпен, безопасен, екологичен и приобщаващ обаче се случват твърде много неща зад кулисите, пише Евронюз.
И има много тънкости, които другите европейски страни могат да научат.
Колоезденето е за всички
В Нидерландия са създадени безброй инициативи, за да се гарантира, че колоезденето е приобщаващо, а не само за младите хора, които са израснали с него.
И като се има предвид, че 64 процента от цялото население кара колело поне веднъж седмично, нещо очевидно работи.
Правителствената програма „Doortrappen“ (въртене на педали) улеснява продължаващото безопасно каране на велосипед за възрастни хора. Подкрепата идва под формата на инструменти – например огледала за видимост, или съвети.
Тъй като изследванията показват, че повечето инциденти се случват, докато велосипедът е неподвижен, препоръките включват спускане на седалката или избор на рамка за велосипед, която предлага лесно монтиране и демонтиране.
Други инициативи достигат до мигранти, които може да не са карали велосипед преди. Клиниката за колоездене „Make Way For Bikes“ е курс от 10 урока, предлагани от община Хага в множество обществени центрове.
Осигурени с безопасно пространство за преодоляване на всякакви страхове, потребителите се научават да намерят баланса си, преди да се борят с трафика.
“Ползите включват подобрени шансове за заетост, по-добра физическа форма и независимост, дори средство за родителите да се насладят на качествено време с децата си“, казва специалистът по устойчива градска мобилност Теса Леферинк, която е доброволец в центъра Морвийк.
Иновации в безопасността и инфраструктурата при колоездене
В Нидерландия над 37 000 км специални велосипедни пътеки пресичат кръстовища, предназначени да поддържат възможно най-ниски нива на злополуки.
И все пак страната не винаги е била утопия за колоездачи. Както навсякъде в Европа, градоустройството през двадесети век беше фокусирано около използването на автомобили.
Сега серия от обратни завои и непрекъснати иновации карат шофьорите да оставят колите си. В град Утрехт 11-лентова магистрала, която някога е влизала директно в града, ще бъде преобразувана в градски ров.
На друг основен път в Утрехт четирите ленти за автомобили бяха намалени на две. Велосипедният мост Dafne Schippersbrug пък свързва историческия център с най-новия квартал на града, Leidsche Rijn.
Отварят се и непрекъснати маршрути за колоездене на по-дълги разстояния, обикновено изминавани с кола, като Утрехт до Амерсфорт е първият от деветте дълги маршрута в провинция Утрехт, който вече функционира.
Интермодалността – използването на повече от един вид транспорт за извършване на пътуване – също е от ключово значение за по-голямата картина на колоезденето.
Благодарение на забележителната дигитална ефективност в съоръженията за съхранение на велосипеди на подземните жп гари („Fietsenstallings“) хората, които пътуват с междуградски влак, са стимулирани да оставят велосипеда си на гарата, да вземат влака и след това да наемат велосипед „OV-Fiets“ за обществен транспорт до точката на пристигането си. Системата има и друг плюс – вече липсват тротоарите, обсипани със закопчани с катинар колелета.
Образованието също играе своята роля за безопасността, тъй като добрите практики в детството осигуряват устойчиви пътувания за цял живот. След като се подготвят с дигитални игри, видеоклипове и карти, децата в нидерландските начални училища могат да се явят на практически изпит по колоездене с програмата Fietsexamen, за да придобият умения за повече независимост в гимназиалните си години.
Нидерландия е свикнала повече да изнася, отколкото да внася експертен опит в областта на колоезденето – след като наскоро беше номинирана за наградата Webby за своя AI инструмент, който транспонира визията за удобство на велосипеда на всяка улица по света. Но нидерландците нямат нищо против да научат трик или два от други нации.
„По-добре откраднато добре, отколкото измислено лошо“, казват в страната и точно такъв е примерът с копираните от Германия „Fietsstraten“ – велосипедни улици, където коли няма.
Въпреки че еколозите се страхуват, че новото дясно холандско правителство ще върне страната назад по отношение на действията за климата, по-голямата част от ресурсите, свързани с колоезденето, както и възможностите за вземане на решения са на местните власти.