23.06.2024

Как честото пране влияе на околната среда?

Благодарение на технологичния напредък в наши дни хората перат дрехите си повече от всякога. Средното домакинство в Европа отчита до пет зареждания на пералнята на седмица. Това означава, че се консумират повече енергия и вода.

Достъпът до перални машини също се е увеличил в глобален мащаб. През 2010 г. едва 30 процента от световните домакинства са прали дрехите си с перални. През 2024 г. тази цифра вече наближава 80 процента.

Според ново проучване, цитирано от Евронюз, вече се забелязва тенденция хората да перат дрехи без да има наложителна нужда за това. По този начин въздействието върху околната среда също се увеличава.

От всички глобални изпускания на микропластмаси между 16 и 35 процента идват от пране на синтетични влакна. Едно пране на дрехи от полиестер може да освободи 700 000 микропластмасови влакна, казват от изследователската служба на Европейския парламент.

Защо перем дрехите си повече от всякога?

Проучване сред 2000 души, проведено от учени в Швеция, установи, че притеснението на хората да не бъдат възприемани като нечисти превъзхожда желанието им да направят важни екологични избори.

„Да, машините са станали по-енергийно ефективни. Но колко често избираме да перем има пряко влияние върху околната среда. А фактът е следният – никога не сме прали толкова много, колкото днес. Притеснителната тенденция е, че повечето хора изглеждат незаинтересовани да променят поведението си относно прането, за да ограничат въздействието върху климата“, казва Ерик Клинт, докторант в Отдела за анализ на системите на околната среда в Техническия университет Чалмърс в Швеция и водещ учен в изследването.

Според него има два основни фактора, които могат да ни повлияят – нашата екологична идентичност и колко сме склонни към „чувството за мръсно“.

„Проучването показва, че колкото по-висока е нашата чувствителност към мръсното, толкова повече се мием, независимо дали ценим високо екологичната си идентичност. За съжаление чувството за мръсното просто надделява над екологичното съзнание“, казва Клинт.

Как можем да насърчим хората да перат по-рядко?

Клинт вярва, че кампаниите, целящи да ни накарат да се замислим за въздействието на прането ни върху околната среда, имат грешен подход.

„Няма значение колко разумен и базиран на изследвания аргумент имате. Ако той противоречи на различните движещи сили на хората, като например желанието да изпитват чувство за принадлежност към група, то този аргумент, колкото и да е разумен, ще бъде невалиден“, казва той.

Според него желанието да сме чисти управлява поведението ни толкова силно, защото е еволюционно обусловена емоция, която функционира като защита срещу инфекция или опасни вещества. Този стремеж освен това се засилва в комбинация със срам или страх от социално изключване.

„Вместо да се опитваме да накараме хората да перат дрехите си по-малко, това изследване предполага, че кампаниите трябва да се съсредоточат върху психологическите двигатели зад навиците на хората. Това включва намирането на начини за насърчаване на хората да не създават много пране на първо място, като например да използват дрехи повече пъти, преди да попаднат в пералнята. Може да става дума за насочване към прекомерно пране, със съобщения като „Повечето хора използват тениската си повече от веднъж. Но има и още решения. Трябва да помислим за замяна на използването на пералня с други действия, като проветряване на дрехите, изчеткване на мръсотия или премахване на отделни петна на ръка. Може и да се подчертаят икономическите аргументи – все пак дрехите се износват, когато минават през машината”, завършва Клинт.