Изчислено е, че всеки ден един човек взима 35 000 решения. Някои съвсем малки, други по-сериозни и с последици. Не всеки, обаче, има уменията да взема добри решения. Лошите навици водят и до лоши решения, но има механизми за промяна на тези навици и подобрение.
Кой всъщност взема решението и как?
Дори човек да мисли, че взима решения независимо, понякога трябва да направи крачка назад и да помисли кой всъщност взема решението. Съвсем сам ли определя решението, решава съвместно с някого, взема решение под въздействието на информация от други хора или е упълномощен да вземе решение вместо някой друг.
Освен кой, трябва да се направи преглед на това как точно ще се вземе решението. Дали ще се разчита на данни, на пазарни проучвания или на интуиция. Хората със „склонност за потвърждаване“ първо вземат решение и после търсят данни, с които да го подкрепят. Това е склонност на хората да вярват повече и да обръщат повече внимание на информация, която потвърждава предварителните им идеи, концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна, като в същото време игнорират детайлите, които се противопоставят на тях.
Други предразсъдъци, които вредят на взимането на добри решения, е ефектът „ИКЕА“. Когато човек е създал (или сглобил) нещо сам, той или тя му отдава по-голямо значение и стойност. Пристрастие към наличността подсказва използването на най-скорошната и най-лесно налична информация при вземане на решение, вместо събиране на допълнителни данни преди вземане на по-добре информирано решение.
Кога се вземат добри решения?
Има обстоятелства, при които е добре да се взема решение и такива, при които това не е препоръчително. Когато реалистичния краен срок пристигне е подходящо време за вземане на решение. Законът на Паркинсон казва, че човек ще използва цялото му дадено време, независимо дали се нуждае от него или не. Дългите крайни срокове предразполагат отлагане на работата.
Не се препоръчва да се вземат решения когато човек е изморен и с ниски нива на енергия. Същото важи когато хората са емоционални и под афект. Не бива да се взема решение докато се правят няколко неща едновременно и не е възможно да се постави фокус върху темата. По-добре е решения да се взимат когато се отдели време за размисъл.
Нужда от нова перспектива
По време на дискусии често екстровертите доминират, а интровертите говорят само ако са поканени. Когато интровертите говорят, те дават свежа гледна точка и предизвикват възгледите.
Когато се изнасят данни, човек трябва да внимава как са представени, както и какво е включено и какво липсва. При избор от две опции, освен сравняване и избиране между двете, при възможност може да се потърси трета, още по-добра алтернатива.