Как ще се транспонира CSRD в България?

България прави своите първи крачки към транспонирането на Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). Преди броени дни Министерство на финансите публикува измененията и допълненията на закона за счетоводството, включвайки и приложимата рамка за отчитане на устойчивостта.

До 2026 г. се очаква около 780 български предприятия да изготвят отчети за устойчивостта, като страната ни е задължена да транспонира разпоредбите на европейската директивата в националното законодателство до 6 юли 2024 година.

Кого засяга CSRD?

• От 2024 г. задължения за отчитане на устойчивостта имат големите предприятия със среден брой служители от 500 души през финансовата година, както и предприятия майки на голяма група.
• През 2025 г. задължения за отчитане ще имат предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група и имат над 500 служители.
• От 2026 г. CSRD ще има задължителен характер за малки и средни предприятия, листвани на борсата
• През 2028 г. ще бъдат задължени и предприятията с над 40 млн. ерво нетен оборот, чиито предприятия майки са регулирани от законодателството на трети страни и генерират нетни приходи от продажби в ЕС над 150 млн. евро.

Отчет за устойчивост

Докладът за дейността, който съдържа отчет за устойчивостта, се изисква да бъде изготвен в съответствие с европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS), включително стандартите за малки и средни предприятия. Промените изискват по-подробно описание и отчитане на въпросите на устойчивостта относно опазването на околната среда, социалните права и правата на човека, в сравнение с настоящите изисквания. В допълнение предприятията трябва да предоставят и информация за управленските въпроси и факторите на устойчивост.

Информацията, която компаниите ще представят, трябва да гарантира, че бизнес моделът и стратегията на предприятието са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий в съответствие с Парижкото споразумение, с поставените цели за намаляване на парниковите газове, както и с основните действителни или потенциални въздействия, свързани със собствените дейности на предприятието и неговата верига на стойност.

Ръководителят на компанията е задължен да информира служителите на подходящо ниво и да обсъжда с тях съответната информация и средствата за получаването и проверката на информацията за устойчивостта. За малките и средни предприятия изискуемата информация е по-ограничена.

Отчетът за устойчивостта следва да се изготви като отделен, ясно разграничим раздел от доклада за дейността. Той трябва да бъде изготвен и публикуван в машинночетим единен електронен формат.

Със закона се въвежда ново изискване за проверка на информацията за устойчивостта от одитор. Броят на регистрираните одитори в България е 700, а на одиторските дружества – 90.

При неизпълнение на задълженията за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта и за извършване на задължителен одит, компаниите подлежат на административна санкция.

По-високи прагове за микро-, малки и средни предприятия

Инфлацията през последните е причина за вдигането на по-високи прагове за малките и средни предприятия у нас. Целта е да се намалят разходите и административната тежест за тях, , посочват от финансовото ведомство.

С въвеждането на промените в закона, около 3698 предприятия ще сменят своята категория. Броят на микропредприятията се очаква да се увеличи от 424 632 на 428 330, а малките предприятия ще намалеят от 25 999 на 22 796. Средните предприятия ще станат 2761 от 3111, а големите – 594 от 739.

Праговете за категориите предприятия и групи ще бъдат изменени, както следва:

• микропредприятия:

балансова стойност на активите – 900 хил. лева;
нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева;

• малки предприятия:

балансова стойност на активите – 10 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 20 млн. лева;

• средни предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• големи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• малки групи предприятия:

балансова стойност на активите – 900 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева;

• средни групи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• големи групи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева.