Почти две трети от новите вятърни и слънчеви централи в процес на изграждане в световен мащаб са в Китай, където нарастващият възобновяем капацитет е свил дела на производството на въглища до нови ниски нива, показва ново изследване, цитирано от Reuters.
Китай изгражда 339 гигавата (GW) вятърни и слънчеви мощности, или 64% от глобалните общи мощности, сочи доклад на базирания в САЩ мозъчен тръст Global Energy Monitor (GEM). Това е над осем пъти повече от проекта на второто място в САЩ с 40 GW.
Темпото на Китай поставя глобалната цел за утрояване на възобновяемия капацитет до края на 2030 г. „доста постижима“ дори без повече водноелектрическа енергия, казват авторите на доклада, призовавайки Китай да вдигне целите си в ангажиментите за климата към ООН следващата година.
“Пекин също е на път да изпълни собствената си цел за 2030 г. да инсталира 1200 GW вятърна и слънчева енергия до този месец – шест години по-рано”, каза миналата седмица базираният в Сидни мозъчен тръст Climate Energy Finance.
Поглъщането на бума във възобновяемите енергийни източници остава предизвикателство за въглищната мрежа на Китай и е необходимо по-бързо развитие на преносните линии, според анализатора на GEM Aiqun Yu.
Рекордно високи нива на производство на ВЕИ
Новият капацитет тласна възобновяемото производство до рекордно високи нива наскоро, според отделен анализ, публикуван от Carbon Brief в четвъртък. Китай е генерирал 53% от електроенергията си от въглища през май, което е рекордно ниско ниво, докато рекордните 44% идват от източници на неизкопаеми горива, което показва, че въглеродните му емисии може да са достигнали връх миналата година, ако тенденцията продължи, според анализа, извършен от Lauri Myllyvirta, старши сътрудник в Института за обществена политика в Азия.
Делът на въглищата е намалял от 60% през май 2023 г., слънчевата енергия е нараснала до 12% от производството на електроенергия през май, а вятърната енергия до 11%, тъй като Китай добави големи количества нов капацитет. Водноелектрическата енергия с 15%, ядрената енергия с 5% и биомасата с 2% съставляват останалата част от енергията от неизкопаеми горива.
Увеличеното производство на енергия от възобновяеми източници доведе до спад на емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор с 3,6% през май, които съставляват около 40% от общите емисии на Китай.
„Ако сегашното бързо разгръщане на вятъра и слънчевата енергия продължи, тогава производството на CO2 в Китай вероятно ще продължи да намалява, което ще направи 2023 година пиковата година за емисиите в страната“, пише Myllyvirta.
Неговият анализ установи, че производството на слънчева енергия е скочило с рекордните 78% на годишна база през май до 94 тераватчаса (TWh).
Данните от Националното статистическо бюро на Китай показват 29% увеличение, но това изключва слънчевите панели на покривите и следователно е пропуснато около половината от електричеството от слънчева енергия.
Новият анализ изчислява мощността на вятъра и слънчевата енергия, използвайки данни за капацитета за генериране на електроенергия и данни за използването от China Electricity Council, индустриална асоциация. Производството на вятърна енергия е нараснало с 5% през годината до 83 TWh, тъй като 21% увеличение на капацитета е компенсирано от по-ниско използване поради вариациите в условията на вятъра.
Производството на водноелектрическа енергия е нараснало с 39% спрямо миналата година, когато водноелектрическите централи бяха засегнати от суша.
Производството на газ е намаляло с 16%, а производството на електроенергия от въглища е спаднало с 3,7%, въпреки че общото търсене на електроенергия се е увеличило със 7,2% на годишна база.
http://www.turbulence.tech