21.03.2024

Китай изостава в усилията си за постигане на целите за зелена стомана до 2025 г.

Китай не успява да декарбонизира своята огромна стоманодобивна индустрия, която се характеризира с ниски нива на рециклиране и продължаващи опасения за свръхкапацитет, възпрепятстващи прехода към производство с по-ниски емисии, алармира Ройтерс.

Глобалната стоманодобивна индустрия е отговорна за около 8% от световните емисии на въглероден диоксид (CO2), а повече от половината от цялото производство се осъществява в Китай.

Въпреки че азиатската страна обеща да предприеме действия за справяне с емисиите от сектора, той продължава да изостава от целите за замяна на захранваните с въглища доменни пещи с по-чистата технология за електродъгови пещи (EAF), която използва рециклиран скрап, а не желязна руда като суровина.

Пекин си постави за цел да произвежда 15% от своята сурова стомана, използвайки EAF до 2025 г., както и да повиши дела до 20% до края на десетилетието.

Но делът на произведената от EAF стомана възлиза на едва 10% миналата година, нараствайки от 9,7% година по-рано, според данни на консултантската компания Wood Mackenzie.

Кои са проблемните фактори?

Съществуващият капацитет на EAF на Китай от около 150 милиона метрични тона би бил достатъчен за постигане на целта от 15%, но нивата на използване остават ниски, казаха и от американският мозъчен тръст Global Energy Monitor (GEM) в доклад, публикуван във вторник.

Въпреки че целта на Китай от 15% се счита за относително неамбициозна, тя все пак ще намали емисиите от китайския стоманодобивен сектор с 8,7%, се казва в доклада на GEM.

Ограничените доставки на скрап, намаляващото търсене на стомана и ограниченията на доставките на електроенергия обаче навредиха на рентабилността на съоръженията за EAF. Напредъкът също беше възпрепятстван от изграждането на нови мощности на доменни пещи. Китай се е ангажирал с разработването на по-екологични технологии, но всяка инвестиция в технология за доменни пещи представлява значителна капиталова инвестиция от страна на производителите на стомана и по този начин има удвояване на технологиите, базирани на въглища“, казва Джеси Жи, съавтор на доклада на GEM.

В момента по-голямата част от доставките на стоманен скрап в Китай се използват от традиционните доменни пещи. Някои EAF съоръжения са били принудени да се обърнат към чугун като суровина, което прави производството по-интензивно на въглерод.

Решение

Увеличаването на предлагането на скрап или преминаването към базирано на водород директно редуцирано желязо (DRI) като алтернативна суровина ще бъде от решаващо значение за успеха на EAF в Китай.

DRI е по-чист начин за превръщане на желязната руда в желязо, което след това може да се преработи в пелети, които могат да се използват в EAF.

DRI намалява около 70-80% от емисиите. Важният момент тук е дали може да се получат достатъчно пелети от желязна руда. В момента има само ограничено количество“, каза Крис Батай, експерт по декарбонизация в Колумбийския университет.

Според него е възможно Китай да произвежда три четвърти от общата си стомана чрез EAF до 2050 г., след като изгради необходимата инфраструктура и доставките на суровина.

Големият непосредствен проблем на Китай е какво да прави с излишния си капацитет“, каза още Батай.